Още колко ли дни,запита се той и беше учудващо, че нямаше никаква представа. След като излязат от хълмовете, повече от сигурно беше, че ще могат да се движат по-бързо. Досега не бързаха, а вървяха със спокойно темпо. Сега е времето, каза си той, щом се приготвим, да се движим наистина бързо.
— Ако Снупи беше тук — обади се Ендрю — той би знаел как да намерим верния път. Но това е самозалъгване. Няма никаква честност в него. Дори и когато ни обеща, когато ни даде честната си дума, той не е имал намерение да ни помогне.
— Ще се справим и без него — рече Дънкан остро.
— Поне се освободихме от магията, която ни направиха — намеси се Конрад.
— От магията, да — заяви Ендрю, — но ще има и други неща.
Хапнаха и след това тръгнаха, придържайки се на изток или поне колкото се можеше по-близо до източната посока, понеже в тази заплетена и извиваща се местност нямаше такова нещо като следване на една посока. Правеха отклонения — заради лошия терен, заради особено стръмен склон, който се опитваха да заобиколят, заради плетеница от паднали дървета, край които трябваше да минат. Но, като цяло, се движеха на изток.
Слънцето се спусна на запад и все още нямаше следа от пътека. Придвижваха се през област, в която нямаше нито от хора, нито следа, че някога е имало. Нямаше нито следи от изгорени ферми, нито следи от сечене на дървета. Вековните дървета стояха необезпокоявани, побелели от старост.
От време на време зърваха вълците, но винаги на разстояние от тях. Нямаше как да разберат дали са същите вълци, които видяха по-рано.
Изгубили сме се, рече си Дънкан, въпреки че не каза нищо на останалите. Въпреки всичко, което казваше Ендрю, въпреки всичко, което претендираше да знае, може би нямаше път. Можеха дни наред да обикалят из тази пустош, като се лутат объркани и да не намерят нищо, което да им помогне. Възможно е, помисли си той, магията все още да работи, макар и не толкова очевидно, колкото в предишния случай.
Слънцето почти се беше скрило, когато се спуснаха по един дълъг склон в дълбока долчинка, заобиколена отвсякъде с хълмове, като че ли потапяйки се в самата земя — едно място на безмълвие и сенки, изпълнено с меланхолично усещане. Беше място, където човек ходи тихо и не повишава глас. Слънцето все още докосваше върховете на хълмовете над тях и позлатяваше есенните дървета с пламтящи цветове, но тук долу нощта падаше бързо.
Дънкан избърза напред за да се изравни с Конрад.
— Това място има мирис на зло — заяви Конрад.
— Зло или не — отвърна Дънкан, — това е място да си направим лагер. Защитено е от вятъра. Вероятно ще намерим вода. Някъде наоколо трябва да има поток. По-добре, отколкото да останем на някой хълм.
— Мисля, че мярнах нещо напред — рече Конрад. — Нещо бяло. Църква, може би.
— Странно място за църква — вмъкна Дънкан.
— Не съм сигурен. В този мрак е трудно да се види.
Докато говореха, продължиха напред. Дребосъкът ги изчака за да върви с тях.
За момент Дънкан зърна белота пред тях.
— Мисля, че също го видях — обяви той. — Точно пред нас.
Щом се придвижиха още малко можаха да видят, че това е постройка, изглеждаща като малка църква. Над нея се извисяваше остър, дълъг връх, а вратата зееше отворена. Малка площадка пред нея беше разчистена от дърветата и храсталака, и те прекосиха това място, което изглеждаше толкова странно. Защото тук не беше място за църква, дори и за малка. Наоколо не живееше никой, който да се грижи за нея и все пак тя стоеше тук, малка постройка, като кукленска църква. Може би е параклис, помисли си Дънкан. Един от тези параклиси, забутани надалеч, на място встрани от утъпканите пътища, поради една или друга неясна причина.
Дънкан и Конрад спряха пред нея и Ендрю дойде при тях, бързайки.
— Исус на хълмовете — поясни той. — Параклиса на Исус на хълмовете. Чувал съм за него, но никога не съм го виждал. Нямах представа как може да се стигне до него. За него се говори наполовина като за чудо, наполовина с невяра.
— И ето го тук — рече Конрад.
Ендрю беше видимо потресен. Ръката му, държаща тоягата, трепереше.
— Свято място — предположи Дънкан. — Място за поклонничество, може би.
— Отскоро е свято място — отвърна Ендрю. — Едва през последните няколко века. Намира се върху най-несвятата земя. В стари времена е имало езическо светилище.
— Има много свети места, които са издигнати върху местност, която някога е била особена за езичниците — рече му Дънкан. — Може би, с мисълта, че езичниците ще възприемат по-лесно християнството ако култовите места са построени на позната земя.