След това Разбойникът се прехвърли към звънтящата кесийка от еленова кожа.
— А сега това — рече той, като се изхили, показвайки острите си зъби — прилича повече на онова, което търся.
Отвори кесията изсипа няколко монети върху дланта си и ги разрови с един от пръстите, държащи кесийката.
— Добра сума — заяви той — и е добре дошла за човек в такова затруднено положение като моето.
Изсипа монетите обратно в кесийката и също я пусна в джоба на куртката си.
Разтваряйки широко кесията, той се втренчи в нея и бръкна с ръка за да проучи останалите дреболии.
— Смет — изсумтя той презрително и метна кесията встрани.
— А сега мечът — рече той. — оръжие, носено от джентълмен. Много по-добро, предполагам, от простото желязо, което ние носим.
Пристъпи встрани и изтегли меча на Дънкан от ножницата. Като приклекна срещу Дънкан, той го разгледа с практичен поглед.
— Добра стомана — заяви той — и полезна при това. Но къде е златото, къде са скъпоценните камъни? Очаквах, че един потомък на благородници носи нещо по-добро от това.
— Златото и скъпоценните камъни са за церемониите — отвърна Дънкан. — Това е бойно оръжие.
Разбойникът кимна.
— Това, което казвате е истина. Остро е и с връх като игла. Много е добро, наистина.
Замахна с меча нагоре и направи пробождащ удар на инч или два от гърлото на Дънкан.
— Да предположим — започна той, — че ми кажете какво става всъщност. Къде е съкровището, което търсите? Какво представлява то?.
Дънкан не каза нищо.Седеше мълчаливо, докато всеки инстинкт му крещеше да се дръпне настрани. Но ако отбягне насочената стомана, каза си той, това с нищо няма да помогне. Едно леко движение с китката и мечът отново щеше да е насочен към гърлото му.
— Ще ти прережа гърлото — заплаши го Разбойникът.
— Ако го направиш — отбеляза Дънкан — ще се лишиш от всички обяснения.
— Колко вярно — съгласи се Разбойникът. — Наистина, колко вярно. Може би по-добър начин е да ви одера жив. Кажете ми, наблюдавали ли сте някога докато одират жив човек?
— Не, никога.
— Не е приятна гледка — каза Разбойникът. — Прави се съвсем бавно, по малко. Има различни методи за извършване на процедурата. Започва се от пръстите на краката, а понякога от пръстите на ръцете. Но това е много досадна работа за извършителя, който трябва да бъде много внимателен поради деликатността на техниката. Мисля, че ако го правех аз щях да предпочета да започна от корема или чатала. Въпреки, че е доста сложно, мисля, че бих предпочел да започна от чатала.Областта е много чувствителна и това обикновено дава бързи резултати. Ако се наложи да го правим с вас, откъде бихте предпочели да започнем? Ще ви дадем възможността да направите свой избор.
Дънкан не каза нищо. Можеше да почувства как потта избива по челото му и се надяваше, че това не се вижда. Понеже, усещаше той, това не беше празен разговор. Не възнамеряваха само да го сплашат. Този касапин беше решил да го направи.
Изглежда, че Разбойникът беше изпаднал в дълбок размисъл, премисляйки ситуацията.
— Може би ще бъде по-добре — заговори той — ако го направим първо на някой друг и ви позволим да погледате, преди да започнем с вас. Може би онзи голям дебелак, ей там. Той е подходящ за целта. Има превъзходна кожа. Толкова е много и в такова добро състояние. След като веднъж се свали, от нея може да се направи куртка. Или пък дребния отшелник, завързан за дървото. Той би крещял повече от дебелака. Би се гърчил в агония. Би пищял и би се молил за милост. Най-жалко би призовавал Бога. Би направил голямо шоу. Все пак се колебая. Кожата на отшелника е толкова сбръчкана, че едва ли си струва труда.
Дънкан все още мълчеше.
Разбойникът махна неодобрително с ръка.
— Е, добре — рече той, — твърде късно е за да го обсъждаме сега. За да се направи първокласно одиране на кожа е необходима силна светлина, а слънцето почти е залязло. Това ще е първото нещо, което ще започнем утре. Така ще имаме цял ден пред нас.
Изправи се тежко на крака, пъхна меча на Дънкан под мишница, потупа се по издутия джоб на куртката си и направи движение, като че ли да се обърне. След това се завъртя и погледна към Дънкан, като му се ухили.
— Това ще ви даде една нощ за размисъл — отбеляза той. — Щом дойде утрото, можем пак да си поговорим.
Обърна се към хората си и викна:
— Ейнар и Робин, вие ще останете първа стража при скъпоценната ни плячка. Не сваляйте очи от тях. И не искам никакви следи по тях. Не искам повреди по кожите им. Искам да са идеални, когато ги смъкнем от тях. А ако се провалите, ако им позволите, по някаква причина, да избягат или ако, поради некадърността си, се отнасяте зле с тях, ще ви откъсна топките.