Ендрю спусна дрехата си и се изправи.
Конрад се обърна към Дънкан.
— Може би щеше да е по-добре, милорд, ако ми бяхте позволили. Трябва да се направи нещо, което да му поизправи гърба и да направи по-добър войник от него. А освен това, не се е случвало един бърз ритник отзад да не помогне на един злосторник.
Дънкан вдигна ръка за да ги накара да мълчат.
— Слушайте — каза той. — Стойте тихо всички и слушайте.
Слабо, от много далеч, идваха крясъци и писъци. От време на време звукът се засилваше и след това отслабваше до не повече от шепот във вятъра.
— Откъм брега — поясни Конрад. — Чува се откъм брега.
Продължиха да се вслушват. Далечните и заглушени викове и крясъци все още се чуваха. За известно време изглеждаха спрели, след това се чуха отново и накрая спряха напълно.
— Хората на Разбойника — заяви Конрад. — Попаднали са на някого.
— Може би плешивите — предположи Ендрю.
Постояха известно време, но нищо повече не се чу. Първите лъчи на слънцето обагряха в червено източния хоризонт, а в дърветата под тях птиците чуруликаха.
— Трябва да узнаем какво се е случило — рече Конрад. — Ако боят, ако това беше наистина бой, ги е помел от брега, тогава можем да го използваме безопасно и да преминем през тези проклети хълмове, без да си правим целия този труд да ги изкачваме.
— Нека да отида аз — предложи Ендрю — Ще бъда много внимателен. Няма да им позволя да ме видят. Моля ви, нека ви докажа новооткритото си решение да бъда член на компанията, който заслужава доверие.
— Не — каза Дънкан. — Не, оставаме тук. Няма да мърдаме оттук. А ако ни нападнат, тук поне имаме възможност да им се противопоставим.
— Тогава, многоуважаеми сър — изцвъртя Мег до лакътя му, — нека аз да ида. Безспорно, ако ни нападнат, можете да се лишите от малкото ми сила. Но мога да отида и да се върна за да ви разкажа какво е станало с цялото това крещене и пищене.
— Ти? — попита Конрад. — Едва можеш да лазиш наоколо. През цялото време с нас, ти язди за да запазиш малкото си сили.
— Мога да го направя — възрази Мег. — Мога да се промъкна през храсталака като бягащ паяк. Мога да използвам малкото магия, която все още може да е останала у мене. Мога да отида и да се върна, за да ви разкажа.
Конрад погледна въпросително към Дънкан.
— Може би — започна Дънкан, — може би ще успее да се справи. Мег, наистина ли искаш да го направиш?
— С нищо не съм ви помагала — отвърна Мег. — Досега бях само бреме за вас.
— Трябва да разберем какво е станало — продължи Дънкан. — Можем с дни да си седим на върха на хълма, без да разберем какво се е случило. Важно е да знаем. Но не можем да разделим малкото си сили, за да пратим някой друг да разузнае ситуацията.
— Ако Духът беше тук — обади се Конрад.
— Духът не е тук — рече Дънкан.
— В такъв случай — рече Мег — мога да отида аз.
Дънкан кимна и тя бързо изприпка надолу по хълма. Известно време стояха и наблюдаваха как се промъква между дърветата, но накрая я изгубиха от поглед.
Дънкан отиде до няколкото каменни плочи, отчупили се и паднали преди време от скалистия хребет. Като избра едната от плочите, той седна върху нея. Конрад се разположи от едната му страна, а от другата седна Ендрю. Наредени в редица, тримата мълчаливо седяха. Дребосъкът се приближи полека към групата натрошени скални плочи и легна замислено срещу Конрад. Надолу по склона Даниел и Красавица пасяха оскъдната трева.
И така ето ни тук, помисли си Дънкан, седнали един до друг върху пукната каменна плоча в пустош, забравена от Бога, трима авантюристи, почти толкова жалки, колкото изобщо могат да бъдат намерени.
Коремът му къркореше от глад, но не го спомена на другите, защото без съмнение те също бяха гладни, и нямаше смисъл да го споменава. Преди да е изтекъл денят, най-късно до сутринта, трябваше да намерят някаква храна. Може би Дребосъкът щеше да успее да хване някой елен, но като се замисли, Дънкан си спомни, че не бяха виждали нито елени, нито пък някакъв друг дивеч освен зайци. Дребосъкът можеше да хване зайци и го правеше със сигурност, за да се нахрани, но нямаше да може да хване достатъчно, за да има храна за всички. Вероятно в гората имаше корени, горски плодове и друга „храна“, която можеше да облекчи глада им, но не знаеше какво да търси или какво да избере, а и се съмняваше, че някой от другите знае. Може би Мег щеше да им помогне. Като вещица тя вероятно имаше познания за храната, която можеше да се намери в гората, тъй като се беше занимавала със събиране на материали за отровите си.