— Само от това, което съм чувал, мадам — отговори той спокойно, — зная, че той е погребан в селските гробища. Това, което ме мъчи е, че селото го е считало за свят човек. За мене беше шок да науча, че той вместо това е бил магьосник.
— Били сте обиден от това, че той е магьосник, а не светец?
— Милейди — каза Ендрю, — аз и хората от селото ми сме прост народ. Може би невеж народ. Не знаем нищо за магьосниците. Мислехме, че …
— Мога да отгатна какво сте мислили — прекъсна го Даян. — И, струва ми се, споменахте, че е бил положен в гробница, построена му от селото, което го е считало за свят човек.
— Точно така — съгласи се Ендрю, — но един дъб падна и я разруши. По време на някоя силна буря, може би.
— Има една история, може би нищо повече от легенда, че той е носил със себе си къс удивителна магия. Чувал ли сте за това?
— Не, мадам. Дори не си спомням да съм чувал нещо подобно.
— Предполагам, че не сте — каза Даян. — Той го е пазил в тайна. Предполагам, че сега е изгубен. Жалко за него.
— Защо съжалявате за него, мадам? — попита Конрад.
— Легендата твърди, че той е бил замислен като талисман срещу Ордата на Злото, известна из тези земи като Опустошителите.
— И вие се надявате да си го възвърнете? — вмъкна Дънкан.
— Да — съгласи се Даян, — това беше моята надежда. Сега има нужда от него.
Дънкан усети погледите на другите върху себе си.
— Дори да го бяхте открили — отбеляза той — той щеше да бъде от малка стойност. Трябва да знаете как да го приведете в най-ефективно действие.
— Не, не мисля така. Смятам, че самото му притежание е напълно достатъчно. Магията се крие в самия талисман, не в потребителя му.
— Може би трябва да претърсите гробницата — намеси си Конрад, като се плъзна по тънък лед.
— Може би — съгласи се Даян. — Имах такава идея. Възнамерявах да се върна обратно. Но след инцидента с плешивите в градината имах отчаяното чувство, че Кутбърт се нуждае от мене и долетях право тук. Открих, че той наистина се нуждае от мене. Оттогава се грижа за него.
Направи движение с ръце.
— При все че се съмнявам, че претърсването на гробницата може да бъде от полза. Дори и талисманът да е бил погребан заедно с него, което не е сигурно, когато дъбът е паднал върху гробницата нейното съдържание е станало достъпно за всеки, който е искал да разгледа. Вероятно в селото е имало такива с мерзки наклонности. Несъмнено, ако е бил там, той отдавна е откраднат.
— Това, което казвате, би могла да бъде напълно вярно — каза Ендрю, — но никога не съм чувал за талисмана, за който говорите.
— Грабителят на гробници — заяви Даян — не би се разкрил.
— Предполагам, че е така — съгласи се Ендрю.
Никой вече не го гледаше, забеляза Дънкан. Делото беше сторено. Правилно или не, лъжата беше казана. Бяха го подкрепили в запазването на тайната. Единствено Мег не беше казала нищо, но тя нямаше да тръгне срещу останалите. Пръстите го сърбяха да докосне кесията, да опипа изпъкналостта на амулета за да се увери, че все още е там, но успя да се пребори със себе си и не го направи.
Дребосъкът, който се беше нагълтал изобилно с парчета от печеното, отначало беше легнал и заспал в един ъгъл на кухнята, но сега беше излязъл някъде, забеляза Дънкан. Сигурно беше отишъл да проучи наоколо. Замъкът имаше много кътчета и скрити места, в които можеше да надзърне.
— Има нещо, което ме интригува — Дънкан се обърна към Даян. — Попитах ви по-рано, но нямахте възможност да ми отговорите. Отнася се до Ловеца. Защо реши да се намеси?
— Той мрази Злото — каза му Даян. — Както и много от нас. Например, трудно би се намерил някой от Малкия народ, който да харесва Злото. Всъщност те не са зли, а просто различни. Определено има някои зли създания, като върколаците, вампирите и други, които доброволно ще се наредят до Опустошителите, като ги държат на почит и смятат, че са едно цяло с тях. Но Малкия народ е почтен, а такъв е и Ловецът.
— Чудех се — отбеляза Дънкан — дали е възможно да ни е наблюдавал през цялото време. Видяхме го преди няколко нощи, и съм сигурен, че го в чух и преди това в небето.
— Възможно е да е така.
— Но защо трябва да се безпокои за нас.
— Ловецът е волна душа. Знам много малко за него, макар да го срещнах веднъж преди няколко години. Произхожда, мисля, от Германия, но не мога да бъда сигурна в това. Може би някога в миналото е бил свидетел на разрушенията донесени от Опустошителите и оттогава ги наблюдава.
— Кръстоносец на правдата?
— Не, едва ли бих го нарекла така.
— Във всеки случай — намеси се Ендрю, — благодарни сме му за ролята, която изигра днес.