— Това Зло — вмъкна Дънкан. — Чудя се какво ли е всъщност.
— Ако запитате Кутбърт — отвърна Даян, — той би ви отговорил много по-добре от мене.
— Нашият архиепископ в абатството у дома предполага, че тези създания може би се хранят от нещастието на света и са готови на всичко за да продължава това нещастие.
— Чух за това — каза Даян, — но Кутбърт е експерт по Злото. Прекарал е дълги години в изучаването му. Има под ръка много документи, отнасящи се до него. Той е човекът, когото трябва да попитате.
— Дали ще иска да го обсъди с нас? Мнозина експерти стават донякъде ревниви към придобитите от тях знания.
— Мисля, че ще се съгласи.
Отнякъде се чу взрив от свиреп лай. Конрад скочи на крака.
— Това е Дребосъка — каза той. — Ще се погрижа за него. Понякога не се държи възпитано.
Като се обърна, се втурна през врата, последван от останалите.
— Дръж го, момче — провикна се Мег.
— Не, недей — възпря я Конрад. — Не го окуражавай.
Изтичаха през хола и великолепната трапезария, която излизаше на обиколния коридор, водещ към фоайето.
Там видяха Дребосъка. Беше застанал срещу колоната на демона, с извит високо гръб и протегнати напред предни крака, а муцуната му — сложена върху тях. Опашката му се размахваше диво и от време на време вдигаше глава от лапите си за да издаде полуигрив, полудив лай към сгушения Дявол.
Конрад изтича тропайки надолу по стълбите.
— Дребосък, престани — викна той. — Дребосък, ти проклет глупако. Остави Сатаната на мира.
Демонът викна към него в знак на протест.
— Не Сатаната. Това е съвсем друг демон. Той е пълноправен дявол. Нарекоха ме Дявол само като игра на думи. Тези, които ми направиха клопка и ме хванаха се давеха от смях и се търкаляха по пода когато ме нарекоха Дявол. По причина, която не разбирам напълно, това за тях беше голяма шега. Но те ме нарекоха Малкия сатана, за да ме различават от другия, нали разбирате. В края на краищата стана просто Дявол и оттогава ме наричат така. Това не е обръщение, което харесвам твърде много, но понеже ми беше залепено през всичките тези години, трябва да живея с него.
Конрад прекоси помещението, хвана Дребосъка за нашийника и го дръпна на крака.
— Засрами се — каза той. — Виж, прикован е към камъка, докато ти тичаш свободен. Трябва да се засрамиш.
Дребосъкът се погали в Конрад, но не изглеждаше много засрамен.
Дънкан, който идваше след Конрад, се обърна към Дявол.
— Изглеждаш добре. Причини ли ти някаква пакост?
— Ни най-малко — отвърна демонът. — Само играеше някаква кучешка игра. Не възразявам срещу това. Не е имал намерение да ме нарани, нито, вярвам, да ме изплаши. С кучешкия си ум е мислел, че само си играе с мене.
— Много великодушно от твоя страна — каза Дънкан.
— Благодаря ви, сър. Много е приятно да чуя това от вас.
— Между другото — попита Дънкан — вярно ли е, че си демон, дошъл направо от Ада? И ако е така, как се озова тук?
— Това е дълга и тъжна история — отвърна Дяволът. — Някой ден, ако имате време, ще ви я разкажа цялата. Аз бях демон-чирак, прикрепен към предверията на Преизподнята за да усвоя задълженията си. Но се страхувах и се справях много лошо. Тъй да се каже, бях много несръчен. Никога нищо не правех както трябва. Предполагам, че не успях нито веднъж да вникна в духа на работата. Бях постоянно в немилост. Непрекъснато ме порицаваха за липсата на истински ентусиазъм у мене.
— Може би не си призван да бъдеш демон.
— Възможно е. Но понеже съм демон, аз нямах избор. Имаше само няколко възможни места, които бяха отворени за мене. Искам да ви уверя, че винаги съм правил най-доброто, на което съм способен.
— И какво се случи после?
— Как какво, избягах. Не можех повече да издържам. Просто един ден се махнах. И знаете ли, сър, това беше най-неприятното бягство — не вярвам, че са положили големи усилия да ме настигнат и върнат обратно.
— С изключение на веригата, тук се отнасят добре с тебе.
— С изключение на веригата, бих казал, че е така. Знам, че донякъде съм по-добре третиран, отколкото би бил човек, който е попаднал в Ада.
21
Кутбърт лежеше подпрян на две възглавници, поставени една над друга между него и таблата на кревата. Носеше изумителна червена нощна шапка и нощница с набори около врата и китките. Беше много слаб. Очите му бяха хлътнали дълбоко под гъстите бели вежди, а нощната шапка се спускаше толкова ниско над челото, че изглеждаше, че се опира във веждите. Лицето му беше толкова изпито, че си личаха костите на черепа, с изпъната върху тях кожа, носът му стърчеше напред като клюн, а устата му представляваше една хлътнатина между стърчащия нос и издадената брадичка. Гърдите му бяха хлътнали, а кокалестите раменете се издигаха над тях. Под юргана стомахът му беше толкова плосък, че тазовите кости стояха като две гърбици под завивката.