Гласът му изкряка, когато се опита да заговори, след което се чу дрезгав глас.
— Така. Даян ми каза, че сте ги направил на пух и прах. Само така. Това е единственият език, който те разбират.
— Групата ми и аз — каза Дънкан. — Не го направих сам.
— По-късно ще видите и останалите — вмъкна Даян. — Събрани са от кол и въже.
След това се обърна към Дънкан.
— Нали не възразявате да ги наричам така?
— Предполагам, че можете да ги наричате така — отвърна Дънкан, не твърде поласкан.
— Ти ми каза за тях — обърна се Кутбърт към Даян. — Кон, куче, а също и едно малко магаре. Искам да ги видя и тях.
— Кучето, може би — съгласи се Даян. — Но конят със сигурност — не.
— Искам да ги видя всичките — настоя Кутбърт. — Искам да видя добре този малък отряд, който ги е направила на пух и прах. Радвам се да узная, че все още има смелчаци из тези земи. Не са побягнали от тях, квичейки, а са им се противопоставили.
— Конят и магарето ще се затруднят да дойдат тук — възрази Даян. — Как ще изкачат всичките тези стълби.
— В такъв случай аз ще отида да ги видя.
— Сър, знаете, че не трябва да се напрягате.
Кутбърт изропта срещу нея с тихо мърморене. След това заяви на Дънкан.
— Ето така става когато човек остарее. Не бива да се напрягате. Не можете да отидете до клозета. Трябва да ходите по нужда на гърне. Трябва да се движите бавно и да си стоите в леглото. Трябва да ядете меки храни защото стомахът ви не може да се справи с обикновеното месо. Трябва да се пазите от виното. Не можете да направите нищо, което да ви донесе радост, но трябва да правите много други неща.
— Накратко — заяви Дънкан, — ще се надявам и ще се моля да можете отново да правите нещата, които ви доставят радост. Но трябва да се грижите за себе си и …
— Вие сте се съюзили с нея — обвини го Кутбърт. — Всички се съюзяват с нея. Може да навие силен мъж на малкия си пръст. Вижте я проклетницата, всички тези златни коси и начина, по който върти очи.
— Знаете, сър — наостри се Даян, — че никога не въртя очи. И ако поведението ви не се подобри значително, ще ви сготвя зеленчуково пюре и ще ви нахраня с него за вечеря. И, освен това, ще ви изчакам да го изядете пред мене.
— Виждате ли — обърна се Кутбърт към Дънкан. — Човек няма никакъв шанс. Особено когато остарее. Погрижете се никога да не ставате по възрастен от тридесет години. А сега, предполагам, ще ми разкажете за този малък отряд и за тази голяма битка.
— Нямаше да преживеем битката — заяви Дънкан — ако не беше Даян с грифона си и Дивият ловец …
— А-а, Ловецът си го бива. Спомнян си когато … — той метна към Дънкан остър поглед. — Не ми казвайте, че вие сте Ловецът. Може би си приличате, но със сигурност не сте вие. Не можете да ме излъжете с вашите приказки. Познавам Ловецът. Не можете да се закичите с …
— Сър — прекъсна го Даян, — казах ви за този джентълмен. Той не е Ловеца и не претендира, че е. Отново си въобразявате. Дънкан Стендиш е потомък на голямата фамилия на север.
— Да, да — съгласи се Кутбърт, — сега си спомням. Стендишови, да, чувах за тях. Ако сте от тази фамилия, тогава какво правите тук? Защо не изчакате на север в безопасност, зад стените на замъка?
— Отивам със съобщение в Оксънфорд — отвърна Дънкан.
— Оксънфорд ли? А-а, Оксънфорд. Да, знам за Оксънфорд. Едно голямо общество от изтъкнати учени. Имам приятели в Оксънфорд.
Отпусна глава назад, върху възглавницата и затвори очи. Дънкан погледна въпросително към Даян и тя му направи знак да прояви търпение.
След известно време магьосникът се размърда върху възглавницата, отвори очи и се придърпа в по-изправено положение. Погледна към Дънкан.
— Все още сте тук — каза той. — Мислех, че може да сте си отишли. Останалите сте по време на дрямката ми. Трябва да ме извините, сър. По някога необяснимо изпадам в тези кратки дрямки.
— По-добре ли се чувствате сега, сър?
— Да, много по-добре. Даян ми каза, че имате въпрос към мене.
— Отнася се за Ордата на Злото. Нашият архиепископ ми каза, че …
— Какъв е този архиепископ?
— Негова светлост от абатството Стендиш.
— Един дърдорко — зави магьосникът. — Празнодумец. Не сте ли съгласен с мене?
— Понякога си мисля, че е така.
— И какво казва той за Ордата на Злото?
— Много малко, сър. Той не знае какво са те. Смята, че се хранят от човешкото нещастие и, че опустошенията, които идват на равни интервали, могат да бъдат периоди на обновлението им.