— Искате да ви кажа какво представлява Злото?
— Ако знаете, сър.
— Разбира се, че знам. Какво си мислите, че сме правили аз и групата от вече мъртвите мои събратя през всичките тези години? Отговорът е, че ние осъществявахме много задачи и копаехме надълбоко в търсене на истината. В процеса на работата ни не можехме да пренебрегнем Злото. Какво би искал да знаеш за него?
— Какво представлява то, сър. Откъде идва. Как е започнало това?
— То идва от звездите — отвърна магьосникът. — Това знаем със сигурност. Не сме сигурни защо е дошло. Може да е било изгонено от звездите от по-голяма сила, на която не е могло да се противопостави. Или, може би, така се е развилняло в алчността си между звездите, че там не е останало нищо, от което да се храни и, вместо да чака гладна смърт, то е потърсило нов свят и по една случайност, или може би не чак толкова случайно, дошло на този наш беден свят, където открило изобилен живот, който е можел да му осигури нещастието, от което се е нуждаело за да се храни и расте. Очевидно добре се е справило. Под влияние на нещастието на света то е събрало сили и е ставало все по-многочислено с изминаването на всяко столетие. Ако скоро не се направи нещо, то ще изгълта целия живот на Земята и тогава, може би, ще трябва отново да тръгне между звездите в търсене на друг свят.
— Дошли са тук незнайно кога — продължи той. — Нямаме представа колко години са прекарали тук. С появата на човека, с неговата по-голяма способност за нещастие — по-голяма от тази на нашите приятели, зверовете, макар че те също могат да страдат — започнало да прибира по-богата жътва и като следствие е станало по-дебело, и сега има малки изгледи някой да успее да го спре или да му се противостои. Поради това аз ценя толкова много вашата съпротива — доказателство за това, че все още има хора, които могат да застанат твърдо срещу него, без страх в сърцата си.
— Вие грешите — отвърна Дънкан. — Аз се страхувах.
— И все пак се противопоставихте.
— Сър, нямаше какво да направим. Нямахме къде да избягаме.
— Вие сте честен човек — заяви вълшебникът. — Изисква се честност и смелост за да признаеш страхът в себе си. Но, в такъв случай, вие сте могъщ воин.
— Не съм — възрази Дънкан. — Разбира се, обучен съм да се бия, но преди това пътуване никога не бях вадил меч в пристъп на гняв. Аз съм по-скоро земеделец. Интересува ме много повече как да отгледам по-добри овце и говеда, как посевите ми да бъдат по-добри …
— Това е хубаво — прекъсна го Кутбърт. — Британия и светът се нуждаят от земеделци като тебе. Повече нужда, може би, отколкото от тези, които сръчно боравят с меч. И все пак, ти си вещ също и с меча.
Спря и каза на Даян:
— Зеленчуци, казваш. Няма да ги ям. Зеленчуци и чорби, а понякога каша, това е всичко, с което ме храниш. Как можете да очаквате от човек да бъде силен когато го хранят с такава свинска помия — обърна се той към Дънкан.
— Може би вашият стомах … — започна Дънкан.
— Какво знае една кокетка като нея за стомаха на един възрастен мъж? Месо, ето от това се нуждая. Хубаво, червено месо, не препечено, а розово в средата и оставящо кръв върху подноса.
— Давам ви месо — напомни му Даян, — но вие го хвърляте.
— Сготвено е лошо — каза той. — Много лошо сготвено. Дай ми добре приготвен говежди бут или овнешка плешка и …
Умът му прескочи към друга тема.
— Имаше някакъв друг въпрос. Какъв беше той? — обърна се той към Дънкан.
— Имам един друг въпрос. Всъщност, няколко въпроса. Но все още не съм го задал. Моят архиепископ …
— И така, връщаме се обратно към онази баба — духовникът.
— Той казва, че опустошенията, което Злото причинява, могат да им служат като област, където никой няма да се намеси в техния процес на обновление. Там те увеличават силите си, а може би и броя си, и така се подготвят за нови векове на злодейства.
— Чух тази теория — каза магьосникът — и в някои случаи може би има известна истина в нея, при все че изглежда по-вероятно опустошенията да служат за друго — създадени са с цел да спрат развитието, което би могло в бъдеще да подобри живота на човечеството. В нашия случай, при настоящото опустошение, аз съм убеден, че целта е не е подмладяване, ако това е, което те правят. Този път Злото е много изплашено. Страхува се от нещо, което ще се случи. То събира силите си за да предотврати предстоящото събитие. И все пак, по някаква причина Злото изглежда много объркано, несигурно в себе си, като че ли се задава някакво непредвидено събитие, което превръща всичките им планове в нищо. Честно да си кажа, зарадвах се когато този път опустошението започна в този район, защото този път, казах си аз, ще ми бъде по-лесно да го изучавам от първа ръка, вместо да използвам стари описания и чужди наблюдения, които е възможно да не са толкова точни в това, което описват, колкото е желателно да бъдат. Това е шанс, който идва веднъж в живота за такъв като мене, но съм затруднен поради липсата на верни помощници. Казах си, обаче, че мога да свърша работата сам, понеже имам дългогодишен опит в подобни занимания. И така, аз започнах …