— Но, аз не мога, аз не…
— Това, което баща ти казва е истина — продължи архиепископът. — Освен тези няколко страници ръкопис, няма нищо друго, което да доказва действителното съществуване на Исус. Съществуват няколко откъси от съчинения, които могат да бъдат схванати като доказателство, че е имало такъв човек, но всички те са подозрителни. Или са пълна измама и фалшификация, или добавки, може би направени от преписващите монаси, които са позволили на предаността да изпревари честността. Ние, вярващите, не се нуждаем от доказателство. Светата църква не се съмнява, дори за миг, в съществуването Му, но нашето убеждение е основано на вяра, а не на нещо подобно на доказателство. Това е нещо, за което не говорим. Срещали сме се с твърде много неверници и езичници, така че няма да бъде мъдро да го обсъждаме. Самите ние не се нуждаем от такова доказателство, ако това, което се намира в ръкописа наистина е доказателство, но Майката църква би могла да го използва за да убеди тези, които не споделят нашата вяра.
— Ръкописът би сложил край — допълни бащата на Дънкан — на някои съмнения и скептицизъм в самата църква.
— Но, както казахте, възможно е да се окаже фалшификация.
— Би могъл — каза архиепископът. — Ние сме склонни да мислим, че не е. Но отец Джонатан, нашият човек в абатството, не притежава достатъчно вещина за да прецени.Това, от което се нуждаем, е учен, знаещ сирийски, прекарал години в изучаването на езика, промените, които са настъпили в него и кога са се извършили. Това е език, който, за хиляда и петстотинте години, през които е бил в употреба, е имал много диалектни форми. В някои кътчета на източния свят все още се говори негов модерен диалект, но съвременните форми се различават твърде много от формата, използвана по времето на Исус, и дори формата, която Исус е използвал, е могла значително да се различава от диалекта, употребяван на сто мили оттам.
— Аз съм развълнуван и впечатлен, разбира се — заяви Дънкан. — Развълнуван съм от това, че от този дом е могло да дойде нещо с такава значимост. Но не ви разбирам. Вие казахте, че аз …
— Има само един човек на света — поясни архиепископът, — който би имал някаква възможност да разбере дали ръкописът е автентичен. Този човек живее в Оксънфорд.
— Оксънфорд? Имате предвид на юг?
— Точно така. Той живее в малка общност от учени, която през последното столетие или приблизително …
— Между нас и Оксънфорд — вмъкна бащата на Дънкан — се намират Опустошените земи.
— Решихме — каза архиепископът, — че малка група от смели и предани мъже може да бъде способна да се промъкне. Обсъдихме с баща ти възможността ръкописът да бъде изпратен по море, но тези брегове са така отрупани с пирати, че едва ли честен кораб би дръзнал да напусне пристана си.
— Колко малка група?
— Колкото е възможно по-малка — каза бащата на Дънкан. — Не можем да изпратим полк въоръжени мъже да прекосят с гръм и трясък почти половината Британия. Такава сила би привлякла твърде много внимание върху себе си. Малка група, която може да се придвижва тихо и ненатрапчиво би имала много по-голям шанс. Разбира се, най-лошото е, че такава група трябва да се движи направо през Опустошената земя. Заобиколен път няма. Според всички описания, тя обхваща широка ивица земя през цялата страна. Би било много по-лесно за експедицията ако имахме някаква представа къде се намират Опустошителите, но според докладите изглежда, че те се намират навсякъде във северната част. Според най-новите сведения, обаче, през последните седмици те се движат в североизточна посока.
Негова светлост кимна тържествено.
— Право към нас.
— Имате предвид, че Стендиш Хауз…
Бащата на Дънкан се засмя с прекъслечен смях, който не приличаше съвсем на смях.
— Няма нужда да се страхуваме от тях, синко. Не и в този древен замък. Почти едно хилядолетие той е устоял на всички атаки. Но ако група ще се опитва да достигне до Оксънфорд, може би най-добре ще бъде да потеглят колкото се може по-скоро, преди тези от Ордата да са се струпали пред прага ни.
— И вие мислите, че аз …
Баща му каза:
— Мисля, че вече го споменахме.
— Не познавам по-подходящ човек от тебе — заяви Негова светлост. — Но всичко зависи от тебе. Това е рисковано предприятие, което трябва да се обмисли най-внимателно.
— Мисля, че ако решиш да отидеш — каза бащата на Дънкан — би имал добър шанс да успееш. Ако не мислех така, нямаше да ти го предложим.
— Той е добре обучен в изкуството на боя — обърна се Негова светлост към баща му. — Казаха ми, въпреки че не го знам лично, че твоят син е най-добрият фехтувач на севера и че се е записал в историите на турнирите…