— Не съм ти се смял — заяви Дънкан — нито пък чувствам някакво смазващо състрадание към тебе. Но не мога да твърдя, че те обичам.
— Това не се очаква от вас — рече Дявол. — Бих имал подозрения към човек, който си дава вид, че ме обича. В такъв случай бих потърсил някакъв мотив.
— И вероятно бихте открили — съгласи се Дънкан, — но понеже не съм обявявал, че ви обичам и по този начин да ви накарам да се чувствате задължен към мене, мога ли да ти задам един откровен въпрос?
— Ще се радвам да ви отговоря.
— В такъв случай, какво можеш да ми кажеш за Ордата на Злото? Вероятно в този замък, докато магьосниците са разговаряли, може да си чул да споменават нещо?
— Така е. Какво бихте искали да знаете? Въпреки че ми се струва, че сте научили нещичко лично. Казаха ми, че вие и отряда ви сте се сблъскали с тях не много отдавна.
— С една малка група, съставена предимно от плешиви, въпреки че имаше и други. Не знам колко бяха точно и колко вида.
— Плешивите — каза Дявол — ако съм разбрал правилно смисълът на тази дума, са ударната пехота, охраната, бойците, които вършат първоначалната мръсна работа. В известен смисъл те не са истински зли същества и не принадлежат действително към Ордата. Всичко, което притежават са кости и мускули. Те имат в себе си малко магия, а може би изобщо нямат.
— А останалите? Говорих с един, който е виждали тези, другите. Или поне така ми каза. Говореше за дяволчета и демони, но аз се съмнявам, че е бил прав. Той използваше само названията, които знаеше, обикновените имена на злото. В схватката ни извън стените, аз убих едно от тези създания, а Дребосъкът уби друго и те не бяха нито дяволи, нито демони. Всъщност не знам какво бяха.
— Напълно сте прав — потвърди Дявол. — Те не са нито дяволчета, нито демони. Дяволите и демоните са от този свят, а онези другите не са. Знаете, разбира се, че Ордата е дошла от звездите.
— Така ми казаха — рече Дънкан.
— Те са изчадия от други места, други светове, които подозирам, че не са като нашия свят. Става ясно от само себе си, че Злото, което те са породили е различно от злото на Земята. Пристигнали в невъобразими форми и образи. Самата им чуждост е достатъчна да накара кръвта да се съсири във вените. Техните навици, мотиви и начини на действие, предполагам, също не съвпадат с навиците, мотивите и начините на действие на злите същества на Земята. Изправяйки се срещу тях, вие се сблъсквате със същества, каквито никога не сте си представяли, може би дори не бихте могли да си представите.
— Някой ми каза — вмъкна Дънкан, — че те изобщо не са орда, а всъщност са рояк. Какво би могло да значи това?
— Наистина не знам — отговори Дявол. — Разбирате, че нямам истински познания за тях. Това е само чутото от мене.
— Разбирам това. Но относно рояка. Преди да ми кажат, че приличат повече на рояк, отколкото орда, разговарях с един почтен пчелар и той ми спомена за роящите се пчели. В този смисъл, възможно ли е да има някаква връзка?
— Сетих се нещо — каза Дявол, — при все че това беше само един кратък разговор, който имах възможността да дочуя. Възможно е да има нещо общо с това роене.
— Моля те, продължавай — настоя Дънкан. — Кажи ми какво беше то.
— По времето когато Ордата е в процес на опустошаване на областта — каза Дявол, — както опустошиха Северна Британия, членовете на Ордата понякога се събират и образуват нещо като жив куп. Подобен, може би, на рояк пчели. Тези, които говореха за това, бяха го узнали от няколко раздалечени и изолирани наблюдатели и бяха много озадачени от докладваното действие. През другото време, когато не са в процес на опустошение, отделните членове на Ордата действат сами или на групи от по няколко от тях заедно. Но когато възнамеряват да започнат опустошение, те се събират, или както казват наблюдателите, скупчват се в рояк …
— Почакай минута — прекъсна го Дънкан. — Мисля, че може би тук се крие ключът. Един учен човек ми каза неотдавна, че те опустошават областта за да са в безопасност и така да могат да се заемат с подмладителен процес, нещо като уединение, подобно на духовниците, които понякога се уединяват. Предполагаш ли …
— Знаете ли — намеси се Дявол възбудено, — като че ли има нещо вярно в това. Събиране на цялата общност на Злото, много близко събиране, личен контакт, един с друг и от този контакт те може би придобиват незнайна сила, нещо като обновление. Какво мислите? Звучи ми логично.
— Точно това имах предвид. Радвам се, че си съгласен с мене.
— Това може да обясни роенето.
— Мисля, че би могло. Въпреки че има толкова много фактори, толкова много неща, които не разбираме и вероятно никога не ще разберем.