Конрад дръпна Дънкан за ръкава.
— Вижте, изправените камъни — рече той.
Дънкан погледната към дъното на парка и видя, че изправените камъни вече не стояха изправени, както бяха преди. Много от тях се бяха наклонили, а трегерните камъни бяха паднали долу.
Обърна се, за да погледне към замъка и на лунната светлина (лунна светлина!) го видя като могила — видя го така, както го беше видял когато излизаха от прохода, съпътствани от гласът на вятъра високо над тях: „Свещен! Свещен! Свещен!“.
— И така, свърши — промълви Даян със слаб и тих глас. — Последният магьосник е мъртъв и вълшебството го няма. Замъкът е развалина, какъвто е бил от векове.
— Има огньове — обади се Конрад и наистина, имаше множество малко лагерни огньове, блещукащи в тъмнината на стръмното, между развалините на замъка и хълмовете.
— Дали не е Ордата? — запита демонът. — Дали не чакат нас?
— Едва ли — отвърна Дънкан. — Ордата не би имала нужда от огньове.
— Повече от сигурно е — заяви Конрад, — че това са Снупи и неговата шайка.
Дънкан се обърна към Дявол.
— Няма нужда да оставаш. Не поставяме цена на освобождението ти. Нямаме претенции към тебе. Ако искаш да отидеш някъде другаде …
— Имате предвид, че не ме искате?
— Не е така — възрази Дънкан. — Ако искаш да останеш с нас, ти си добре дошъл.
— Мислех си за отшелника. Той не е щастлив с мене. Макар да не мога да разбера …
— Той само драматизира нещата — прекъсна го Конрад. — Малко парадира. Ще му мине.
— Нямам къде да отида — рече Дявол. — Нямам други приятели. Възможно е да мога да ви бъда от някаква малка полза. Мога да ви прислужвам.
— Остани тогава — заяви Дънкан. — Нашата компания става все по-разнообразна с напредване на пътуването. Можем да направим място за един демон.
Дънкан осъзна, че земята под краката му е изгубила гладкостта на морава. Беше груба и неравна, покрита с дива трева и ниски растения, които стържеха по ботушите им докато се движеха. Някъде в далечината бухаше бухал, а на хълмовете над замъка печално виеше вълк.
Луната, една-две нощи преди пълнолуние, светеше ярко и южно от тях той зърна реката, блестяща като огледало.
Отново се спасиха, помисли си той, като се измъкнаха от челюстите на бедата по най-невероятен начин — вълшебствата на замъка се разпаднаха със смъртта на последния от онези, които са ги задържали заедно. Кутбърт беше извършил самоубийство, дали умишлено или в пристъп на лудост, нямаше начин да се узнае. Но това беше самоубийство. Той се беше хвърлил от балкона долу, на пода.
Даян се приближи до него и той я прегъна, и я притисна силно. Тя отпусна глава на рамото му.
— Съжалявам — заговори той. — Съжалявам, че стана по този начин.
— Трябваше да знам — каза тя. — Трябваше да съм разбрала, че един ден Кутбърт ще си иде, а с него и замъка. Предполагам, че съм знаела, като си припомня, но не съм си позволявала дори да си помисля за това.
Дънкан стоеше, като я държеше здраво и се опитваше да и даде поне малко утеха, а погледът му беше отправен над наклонените камъни към огньовете, които блестяха по склона.
— Трябва да са много — рече той. — Снупи ни каза, че събира армия.
— Дънкан — попита Даян, — някъде да си виждал Хубърт?
— Не, не съм. Трябва да е наоколо. Беше навън преди малко, заедно с Даниел и Красавица.
Тя поклати глава върху рамото му.
— Не мисля така. Вероятно съм изгубила и него. Той беше едно цяло със замъка. Бил е тук толкова дълго.
— Докато е светло — заяви Дънкан — ще го потърсим. Може би се лута в тъмното
— Нещо се приближава — обади се Конрад.
— Нищо не виждам.
— Точно от другата страна на изправените камъни. Повече от сигурно е, че това е Снупи. Мисля, че трябва да отидем за да го посрещнем. Те няма да искат да минат между изправените камъни. Знаят, че нещо се е случило, не не биха могли изцяло да знаят какво.
— Сега няма опасност — каза Дънкан.
— Не биха могли да знаят — възрази Конрад.
Конрад тръгна надолу по склона и останалите го последваха. Минаха между изправените камъни и сега можеше да се види, че половин дузина фигури стоят там и ги чакат.
Една от тях пристъпи напред и гласът на Снупи заговори с гълчащ тон.
— Предупредих ви — рече той. — Защо не внимавахте? Предупредих ви да отбягвате могилата на замъка.
25
Снупи коленичи на земята до огъня и разчисти с ръка боклуците пред себе си.
— Гледайте внимателно — каза той. — Ще ви начертая карта за да ви покажа ситуацията.
Дънкан, който стоеше настрана, се приведе за да гледа гладкото място върху земята, като си спомняше как таласъмът беше начертал карта първия път когато го срещнаха в църквата.