Ецио поздрави Клаудия и майка си — Мария Аудиторе, главата на семейството след смъртта на баща му. Мария прегърна силно, сякаш животът й зависеше от това, единствения си жив син и го проследи със светнали очи как сяда до Катерина и срещу Макиавели, който стана и се втренчи в него. Очевидно обсъждането щеше да започне без интерлюдия от любезности.
— Първо ти дължа извинение — подхвана Макиавели, — че не те придружих в гробницата. Спешна задача ме отведе във Флоренция, преди да успея да анализирам както подобава случилото се там. Марио ми разказа нещичко, но само ти можеш да ни запознаеш с всички подробности.
Ецио стана и заговори простичко и откровено:
— Влязох във Ватикана, където се сблъсках с Родриго Борджия, папа Александър VI. Той притежаваше една от райските частици — Жезъла — и я използва срещу мен. Успях да го надвия, а с помощта на Ябълката и Жезъла получих достъп до тайното подземие. Родриго остана отвън. Беше отчаян, помоли ме да го убия. Аз отказах.
Ецио замълча.
— И после? — поощри го Макиавели, докато другите го наблюдаваха безмълвно.
— В подземието видях много странни неща, които дори не сме и сънували. — Видимо развълнуван, Ецио се насили да продължи със спокоен тон. — Яви ми се богинята Минерва. Разказа ми как ужасна трагедия заплашва човешкия род, но също така спомена за изгубени храмове, които ще ни помогнат и ще ни посочат пътя към изкуплението. Призова фантом, очевидно свързан с мен, но не разбрах как точно. След като изслушах предупреждението и предсказанията й, тя изчезна. Излязох и видях папата да умира — или поне така ми се стори. Беше погълнал отрова. По-късно нещо ме подтикна да се върна. Взех Ябълката, но Жезълът — другата райска частица — потъна в земята. Доволен съм, че стана така. Дори само Ябълката, която поверих на Марио, е непосилно за плещите ми бреме.
— Удивително! — извика Катерина.
— Истинско чудо — добави Клаудия.
— Значи в гробницата не се е криело ужасно оръжие, както се опасявахме, или във всеки случай тамплиерите не са успели да сложат ръка върху него. Това поне е добра новина — констатира безизразно Макиавели.
— А тази богиня Минерва? — попита Клаудия. — На нас ли приличаше?
— Изглеждаше и като човек, и като свръхчовек — отговори Ецио. — Твърди, че принадлежи на раса, далеч по-древна и по-велика от нашата. Събратята й загинали преди много векове. Тя очаквала отдавна този момент. Иска ми се да можех да опиша с думи чудото, което ми представи.
— Какви са тези храмове, които е споменала? — попита Марио.
— Не знам.
— Каза ли, че трябва да ги потърсим? Как ще ги разпознаем?
— Може би… самото търсене ще ни разкрие отговора.
— Търсенето е неизбежно — рязко се намеси Макиавели, — но първо трябва да разчистим пътя. Разкажи ни за папата? Твърдиш, че не е умрял.
— Когато се върнах в подземието, мантията му лежеше на пода в параклиса. Той самият беше изчезнал.
— Обеща ли ти нещо? Разкая ли се?
— Не. Беше решен да се сдобие с могъществото. Рухна, щом разбра, че няма да му се удаде.
— И ти го остави да агонизира.
— Не исках да го убивам.
— Трябваше.
— Не смятам да обсъждам миналото. Държа на решението си. А сега да поговорим за бъдещето. Как ще действаме?
— Времето ни притиска заради отказа ти да се възползваш от възможността да довършиш водача на тамплиерите. — Макиавели дишаше тежко, но успя да се овладее. — Добре, Ецио. Знаеш колко високо те ценим. Нямаше да стигнем толкова далеч без твоята двайсетгодишна всеотдайна служба на Братството на асасините и на нашето кредо. Част от мен те поздравява, че не си извършил ненужно според теб убийство. Но не си преценил правилно, приятелю, и сега сме изправени пред неотложна и рискована мисия. — Той замълча и измери събеседниците си с орлов поглед. — Шпионите ни в Рим докладват, че Родриго наистина не представлява непосредствена опасност. Най-малкото е сломен духом. Поговорката гласи, че е по-лесно да се бориш с лъвче, отколкото със стар лъв пред прага на смъртта, но в случая с Борджия положението е различно. Синът на Родриго, Чезаре, е човекът, срещу когото сме изправени сега. Въоръжен с огромното богатство, натрупано от семейство Борджия с почтеност и коварство — предимно с коварство, разбира се — подсмихна се Макиавели, — той предвожда многобройна армия от добре обучени войници, с която възнамерява да завземе цяла Италия, целия полуостров, и не смята да се спре пред границите на Кралство Неапол.