— Добре дошъл, Ецио! — извика една жена.
— Grazie, Madonna — усмихна й се Ецио и кимна леко.
— Три пъти „ура“ за Ецио! — проехтя детски глас.
— Buongiorno, fratellino2! — каза му Ецио. Обърна се към Марио и добави: — Приятно е да се завърнеш у дома.
— Май се радват повече на теб, отколкото на мен — отвърна Марио, но по лицето му грееше усмивка и всъщност мнозина — особено по-възрастните му съграждани — го поздравяваха с възторжени възгласи.
— С нетърпение очаквам да видя отново семейното имение — каза Ецио. — Отдавна не съм бил тук.
— Наистина! А има и двамина, които с трепет предвкусват срещата с теб.
— Кои са те?
— Не се ли досещаш? Едва ли си толкова погълнат от дълга към Братството!
— Разбира се. Имаш предвид мама и сестра ми. Как са те?
— Е, сестра ти прие тежко смъртта на съпруга си, но времето лекува повечето рани и смятам, че сега тя се чувства много по-добре. Ето я и нея!
Навлязоха в двора на укрепеното имение на Марио и щом скочиха от конете, Клаудия — сестрата на Ецио — се появи на горната площадка на мраморното стълбище, отвеждащо към главния вход. Спусна се стремглаво и се хвърли в ръцете на брат си.
— Братко! — извика и го прегърна. — Завръщането ти у дома е най-прекрасният подарък за рождения ми ден!
— Скъпа Клаудия — притиснал Ецио, — радвам се, че съм си у дома. Как е мама?
— Добре, слава Богу. Изгаря от нетърпение да те види. Място не можем да си намерим, откакто разбрахме, че се прибираш. А славата ти, както винаги, те изпревари.
— Да влизаме — обади се Марио.
— И още някой те очаква с радост — продължи Клаудия, улови го за ръката и го поведе по стълбите. — Контесата на Форли.
— Катерина? Тук ли е? — Ецио се опита да сподави вълнението.
— Не знаехме кога точно ще пристигнеш. С мама са при игуменката, но надвечер ще се върнат.
— Първо работата — прекъсна ги многозначително Марио. — Тази нощ ще организирам среща на Съвета на Братството. Разбирам, че Макиавели държи непременно да разговаря с теб.
— Значи всичко свърши? — напрегнато попита Клаудия. — Мъртъв ли е наистина Испанеца?
Сивите очи на Ецио потъмняха.
— Ще ви разкажа всичко на срещата тази нощ — отговори й той.
— Добре — съгласи се Клаудия, но по лицето й се изписа загриженост, когато се сбогуваха.
— И предай поздравите ми, моля те, на контесата, когато се върне — подвикна й Ецио. — Ще ги видя довечера с мама. Но първо с Марио ни чака неотложна работа.
Щом останаха сами, Марио проговори със сериозен тон:
— Подготви се добре за срещата, Ецио. Макиавели ще пристигне по залез-слънце. Знам, че ще те засипе с въпроси. Сега ще обсъдим положението, а после те съветвам да отпочинеш — няма да е зле да се поразходиш пак из града.
След дългия разговор в кабинета на Марио Ецио се запъти към Монтериджони. Това, че папата бе оцелял, го измъчваше и той искаше да се разведри. Марио му предложи да посети личния му шивач и да си поръча нов костюм, за да смени овехтелите след дългия път дрехи, и Ецио го послуша. Кръстосал крака, шивачът седеше на работната си пейка и шиеше брокатена мантия в наситено смарагдовозелено.
Ецио харесваше шивача — добродушен мъж, малко по-възрастен от него. Той го поздрави сърдечно.
— На какво дължа тази чест? — попита.
— Май ми трябват дрехи — е леко печален глас отвърна Ецио. — Какво ще ме посъветваш? Но честно!
— Дори занятието ми да беше друго, синьоре, бих ви препоръчал нов костюм.
— И аз така смятах! Добре!
— Ще ви взема мерки. После ще изберете цветове по свой вкус.
Ецио последва заръките на шивача и избра дискретно сиво кадифе за жакета и вълнен плат в тон за панталоните.
— Ще бъде ли готов до довечера?
Шивачът се усмихна.
— Не и ако искате да си свърша работата, както трябва, синьоре. Но ще се постарая да го пробваме утре по пладне.
— Добре — отговори Ецио, надявайки се след срещата довечера да не се наложи да напусне незабавно Монтериджони.
Пое към главния градски площад, но по пътя забеляза привлекателна жена, която се опитваше да вдигне огромна кошница с червени и жълти цветя, очевидно твърде непосилна задача. По това време наоколо почти не се мяркаха хора, а Ецио винаги откликваше с готовност на дама в беда.