— Винаги е въпрос на време. — Примирена скръб се изписа на широкото лице на Клат. — Но човек все се надява, че точно този път ще върне търсения жив…
Фабел кимна. Чувствата на Клат съвпадаха с неговите. Единствената разлика беше, че Клат имаше късмет; като цяло си имаше работа с живи, докато работата на Фабел предполагаше, че някой вече е умрял, за да стигне случаят до него. За миг Фабел се запита какво ли би било, ако се върне към работата си в общия отдел на Криминалната полиция.
Полицайката се върна с кафето.
— Смятате ли, че е имало вероятност да я намерите жива? — попита Ана.
Клат се замисли.
— Не, не мисля. Знаете статистиката. Ако не ги намерим през първите двадесет и четири часа, вероятността е те никога вече да не се върнат. Точно тази Паула беше първият ми случай на изчезнало дете. Засегна ме лично. Може би прекалено. Беше тежко да виждаш семейство в такава мъка.
— Единствено дете ли беше? — попита Ана.
— Не, има брат, Едмунд. По-голям.
— Не го видяхме в къщата — отбеляза Фабел.
— Така е. Той е с три години по-голям. Вече е на деветнадесет или двадесет и отбива военната си служба.
— Предполагам, че сте го проверили напълно.
Думите на Фабел бяха констатация, а не въпрос. Когато има убийство, в първата редица на потенциалните заподозрени са най-близките роднини на жертвата. Фабел внимаваше да не намекне, че Клат не си знае работата. Дори да беше подразнен, комисарят не го показа.
— Разбира се. Получихме пълен отчет на движенията му през онзи ден. Всички се потвърждаваха. И ние ги проверявахме по сто пъти. Нещо повече, той наистина беше страшно разтревожен за сестра си. Това не може да се изиграе толкова добре.
„Може, може“ — помисли си Фабел. Бе виждал безброй истински разстроени любовници, приятели и роднини на жертви, които се бяха оказвали техни убийци. Но за него нямаше никакво съмнение, че Клат щателно е проверил семейството на Паула Елерс.
— Вие сте подозирал един учител на Паула. — Ана препрочиташе нещо в своята папка.
— Фендрих. Учителят й по немски. Не бих стигнал дотам да го нарека заподозрян… Просто имаше нещо, което не се връзваше съвсем. Но и той беше доста чист по отношение на алибито си.
Клат прегледа доклада заедно с Фабел и Ана. Беше ясно, че голяма част от разследването беше се отпечатало в мозъка му. Фабел знаеше какво значи да имаш случай като този. Нощи, в които отчаяно търсиш съня, а всъщност си обречен да гледаш тъмния таван, въпроси без отговор да се вихрят с образи на мъртвите, обезумелите и заподозрените в бурята на неспокойното ти изтощено съзнание. Когато Клат свърши, а Фабел и Ана не се сещаха за още въпроси, те станаха и му благодариха за отделеното време.
— Ще се видим по-късно довечера — каза Клат. — Предполагам, че ще бъдете там, когато семейство Елерс ще идентифицират трупа?
Ана и Фабел се спогледаха.
— Да — отговори Фабел, — ще бъдем. И вие ли?
Клат се усмихна тъжно.
— Да, ако нямате нищо против. Ще закарам родителите в Хамбург. Ако това ще е краят на случая с Паула Елерс, бих искал да съм там. Бих искал да се простя с нея.
— Разбира се — каза Фабел.
Но си помисли, че това не е краят на случая Паула Елерс, а само началото.
5.
22:10 ч., сряда, 17 март
Институт по съдебна медицина
Университетска клиника
Епендорф, Хамбург
Университетската клиника Епендорф, дала подслон на главните медицински дейности и оборудване на Хамбургския университет, се простира зад Мартинищрасе като малко градче. На това пространство се смесват високи и ниски здания от всякакви епохи и се преплита паяжина от пътища.
Най-големият от оскъдните паркинги беше точно в центъра на комплекса, но Фабел знаеше, че поради късния час ще може да паркира близо до Института по съдебна медицина, част от Института по криминалистика. Добре познаваше този институт — там всякакви науки, които подпомагаха прилагането на закона: серология и ДНК тестове, медицинска юриспруденция и специализирано съдебно-психиатрично експертно обслужване. Контактите на Фабел с този институт не бяха само служебни. От няколко години той имаше връзка с криминалната психоложка Сузане Екхард. Нейният кабинет официално се намираше в тринадесететажното здание на клиниката по психиатрия и психотерапия, но тя прекарваше повечето от времето си навън.
Фабел не зави към главния вход, а продължи по Мартинищрасе и заобиколи Локщедер Щайндам към Бутенфелд. Както предполагаше, там имаше много свободни места на паркинга пред огромния двуетажен павилион. Институтът беше известен и неотдавна беше радикално разширен, за да приюти курсовете за начинаещи съдебни патолози и химици от цял свят. Всяка година тук се извършваха съдебномедицински изследвания на три хиляди трупа и хиляда аутопсии. Сега лежеше тялото на мъртвото момиче в тъмен студен стоманен шкаф в очакване да бъде идентифицирано.