— Боже мой! Какво, по дяволите, е станало с това лице? — възкликна Фабел.
— Змиорки — обясни речният полицай. — Те винаги нападат първо около раните. Затова мисля, че очите му са били извадени. Змиорките са свършили останалото. Просто са намерили най-лесния вход към главата и този първичен източник на протеин. Същото е и с раната на гърлото.
Фабел си спомни „Тенекиения барабан“ от Гюнтер Грас. Описанието как рибар използвал главата на мъртъв кон, за да лови змиорки. Като вадел главата от водата, очните орбити гъмжали от змиорки. Фабел си представи как са извличали мъртвеца със змиорки, вкопчени в безценната си храна. Гаденето се засили. Затвори очи за миг и се помъчи да потисне повдигането, преди да заговори.
— Деформация около торса. Идея какво я е причинило?
— Да — каза полицаят. — Имаше плътно стегнато около тялото въже. Спасихме доста от него. Предполагаме, че с него е била завързана тежест, преди да го хвърлят във водата. Като че ли въжето се е скъсало или тежестта някак се е отделила от него. Затова е изплувал на повърхността.
— И така ли беше? Гол?
— Да. Нито дрехи, нито документи, нищо.
Фабел кимна на служителя от моргата, който хлъзна обратно трупа в кабинката и затръшна вратата. Но остана отвратителната воня на разложение.
— Ако нямате нищо против, предлагам да излезем — каза Фабел и изведе Мария и речния полицай към паркинга.
Всички мълчаха, докато не излязоха на открито, където дълбоко поеха чист въздух.
— Господи, беше ужасно! — каза най-после Фабел.
Той отвори клетъчния си телефон и се обади на Холгър Браунер. Описа му находката и го попита дали може да направи ДНК тест, за да установи дали излишните очи, намерени във Фрийдхоф, са от това тяло. След като затвори, благодари на речния полицай, че им е отделил време. Когато останаха сами, той се обърна към Мария.
— Знаеш ли какво означават въжето и тежестта?
— Да — отговори тя. — Този не е трябвало да го намерим.
— Именно. Да предположим за момент, че очите са от това тяло. Това прави от жертвата единствено донор, той е убит само заради очите.
— Предполагам, че е възможно.
— Може би. Дали втори чифт очи, „хвърлени на Гретел“, чак толкова подобряват картината? Защо да не използва само очите на Унгерер? Или, ако трябва да имаш повече от чифт, защо само още едни? Защо не половин дузина?
Мария сви вежди.
— Накъде биеш?
— Много е просто. Върнах се точно там, където бях, когато Олсен беше главният ни заподозрян, когато имахме негов мотив да убие Грюн и Шилер, но не и другите. — Той кимна към Института по съдебна медицина. — Онзи човек там не е умрял само заради очите си. Убит е по някаква причина. Той е отклонение, което нашият убиец е бил принуден да направи. И затова не е искал или не му е било необходимо — да намерим тялото.
— Защо? — Смръщеното чело на Мария не се изглади. — Защо е трябвало да убие този човек?
— Може би е знаел кой е извършил убийствата. Или просто е притежавал някаква информация, която убиецът не е искал да се разпространява. — Фабел отпусна ръце и обърна лице към сивото небе. Затвори очи и отново разтри синусите си. — Свържи се със следствените и виж дали могат да получат свестни пръстови отпечатъци и да направят снимки на татуировките му. Не ми пука, че може да се наложи да посетим всички татуировчици в Хамбург. Трябва да го идентифицираме.
Докато се връщаха в управлението, бурята, която цял ден мрачно се беше спотайвала в плътния въздух, избухна.
55.
15:00 ч., понеделник, 26 април
Санкт Паули, Хамбург
Както Ана беше предположила, Фендрих не можа да предостави каквото и да било твърдо алиби за местопребиваването си в нощта на последното убийство. Дори не можа да каже, че е гледал телевизия и да съобщи нещо за вечерната програма. Вместо това беше прекарал вечерта в четене и подготовка за уроците си на другия ден. Беше ясно, че Ана вече го съжаляваше. Той явно беше напълно разстроен от оскверняването на гроба на майка му. Фабел дори подозираше, че Ана може би е отишла по-далече, отколкото трябва, като го е успокоила с теорията на Фабел, че истинският убиец го използва само за отвличане на вниманието.
Поне знаеха на кого са принадлежали очите. ДНК тестовете потвърдиха, че едните са на Бернд Унгерер, а другите — на тялото, извадено от Елба. Холгър Браунер беше направил и тестове с косата на трупа от реката. Те потвърдиха, че татуираният мъртвец е бил наркоман, но не показваха скорошна силна доза. Патологът потвърди, че причината за смъртта е единственият широк разрез на гърлото и в дробовете няма вода. Жертвата беше умряла преди потопяването във водата.