— Но приказките на Братя Грим, и може би дори вашата книга, го вдъхновяват?
— Очевидно. Но начинът, по който ги тълкува, е труден за разбиране от друг. Вижте, помните ли, че ви показах своята колекция от илюстрации?
Фабел кимна.
— Добре, помислете колко дълбоко индивидуални художествени интерпретации на приказките на Грим показват те. А това са само част от картините, рисунките, илюстрациите на книги и скулптурите, вдъхновени от тези приказки. Вземете операта на Хъмпърдинк. Пясъчният човек пристига и напръсква с омагьосан прах очите на Хензел и Гретел, за да ги накара да заспят. Това няма нищо общо с оригиналната приказка. Интерпретацията на вашия убиец — защото той явно вижда себе си като художник — е толкова субективна и лична, колкото и тези, другите. Такива интерпретации изопачават. Нацистите си присвоиха приказките на Братя Грим, както направиха и с всичко друго в нашата култура, което можеха да изкривят и фалшифицират, за да служи на собствените им цели. Има една особено отвратителна, всеизвестна илюстрация — една много „арийска“ Гретел, която блъска старата вещица в пещта. А старата вещица има типично еврейски черти. Това е отблъскваща работа, когато се замислиш, едно доста смразяващо предсказание за ужасите, които настъпват впоследствие.
— Значи казвате, че имаме само тема, но не и план?
Вайс сви рамене.
— Казвам, че не е възможно да се предскаже какво точно се готви да направи и как вижда развитието на работата си. Но материалът, с който работи, му предлага страховит обхват в избора на приказка, която да изкриви според личния си дневен ред.
— Тогава Бог да ни е на помощ — каза Фабел.
57.
21:00 ч., четвъртък, 29 април
Отмаршен, Хамбург
Небето над Хамбург оставаше ясно след поредната пречистваща буря и сега сияеше в късната вечер. Апартаментът на Фабел беше облян от топла мека светлина. Чувстваше се абсолютно изтощен. Хвърли якето и пълнителя на пистолета си върху дивана и постоя за момент, като попиваше с очи своя апартамент. Своето малко царство. Беше го обзавел добре, дори скъпо, и той бе станал външното проявление на индивидуалността му. Чист, функционален, почти прекалено организиран. Фабел поглъщаше гледката и мебелировката, книгите и картините, скъпата електроника. Но беше ли този апартамент в края на деня поне мъничко по-малко самотен от мизерното жилище на Макс Бартман над ателието му в Санкт Паули?
Преди да се съблече и да влезе под душа се обади на Сузане. Нищо не се бяха уговорили за тази вечер и тя се изненада, че го чува, но се зарадва.
— Сузане, трябва да те видя тази вечер. При теб, при мен, в града — няма значение къде.
— Добре — отвърна тя. — Нещо лошо ли има?
— Не, нищо такова. Просто трябва да поговоря с теб.
— О, разбирам… — Тя явно реши, че е за нещо около убийствата. — Защо не дойдеш тук? И да останеш през нощта.
— След половин час съм при теб.
Апартаментът на Сузане беше в запазената от времето на Вилхелм импозантна част Йовелгьоне на хамбургския район Отмаршен. Йовелгьоне се намираше надолу по Елба на Елбешосе, по пътя за Бланкенезе. Фабел често бе оставал нощем, но някак си бяха свикнали по-често тя да спи в неговия апартамент. Фабел подозираше, че тя се старае да защити собствената си обител по-осъзнато, отколкото той своята. Но беше му дала ключ и след като паркира на главната улица, той влезе.