Нещо, което беше чул. Нещо, което беше видял. Или и двете. Изтощеният му, лишаван от сън мозък отказваше да го покаже.
Фабел отиде в кухнята и присви очи от заслепяването, когато включи осветлението. Направи си чаша чай. Когато взе мляко от хладилника, видя вътре да се охлаждат три бутилки бира. Усмихна се при мисълта, че Сузане ги е купила за него и ги държи в хладилника. Фабел винаги гледаше на хладилника като на интимно пространство: неговото съдържание беше толкова индивидуално, колкото съдържанието на нечие портмоне или чанта. Когато беше на място на убийство, проверяваше хладилника, за да получи впечатление за личността или хората, които живееха там. И сега неговите бири деляха лично пространство с киселото мляко, любимите немски сирена и слабостта на Сузане — сладкишите.
Той занесе чая си на плота за закуска. Отпи. Беше прекалено горещ и го остави да изстине. Сузане влезе в кухнята, като триеше очи.
— Добре ли си? — попита тя сънливо. — Пак ли лош сън?
Той стана и я целуна.
— Не. Просто не можах да спя. Извинявай, че те събудих. Искаш ли чай?
— Няма нищо. Не искам, благодаря. Само исках да видя как си.
Фабел замръзна от тъмната енергия, която го прониза. Умората му изчезна и вече беше буден до краен предел. Всяко сетиво, всеки нерв бяха нащрек. Той гледаше Сузане невиждащо.
— Добре ли си? — попита тя. — Ян, какво има?
Фабел прекоси кухнята и отвори хладилника. Вторачи се в сладкишите. Бяха леки, отгоре с печени ябълки, покрити със светла люспеста корица. Затвори вратата и се обърна към Сузане.
— Бисквитената къща — каза той. Но не говореше на нея.
— Какво?
— Бисквитената къща. Вернер ми каза, че трябва да търсим човек, който живее в бисквитена къща. Когато видях сладкишите в хладилника, се сетих за това.
— Ян, за какво говориш, по дяволите?
Той я хвана за раменете и я целуна по бузата.
— Трябва да се облека. И да се върна в управлението.
— За какъв дявол? — попита тя и тръгна след него към спалнята, където той бързо навлече дрехите си.
— Чух го, Сузане. През цялото време се мъчеше да ми каже нещо и сега го чух.
Фабел се обади на Вайс от колата си.
— За бога, Фабел, още няма пет сутринта! Какво искате, дявол да го вземе?
— Защо печивата играят толкова важна роля в приказките на Братя Грим?
— Какво? Какво, по дяволите…
— Слушайте, господин Вайс, знам, че е късно… или много рано… но това е важно. Жизненоважно. Защо толкова често се споменават печени храни в приказките на Братя Грим — от хляб и сладкиши до къщи от курабийки с джинджифил?
— О, боже, не знам… Това символизира толкова неща… — Вайс явно се смути, пък и беше принуден да се рови в душевни дълбини в полусънно състояние. — Различни неща в различните приказки. Например в Червената шапчица, топлият хляб за баба й е символ на непокварената чистота, докато вълкът представлява поквара и ненаситна лакомия. Той иска не хляба, а нейното целомъдрие. А пък Хензел и Гретел, въпреки че са двама невинни, загубени в мрака на гората, се поддават на своя апетит и алчност, когато попадат в бисквитената къща. Така те представляват изкушението да сгрешиш. Печивата могат да представляват толкова много неща. Простота и чистота. Или дори бедност — сухите корички, които Хензел пази тайно, за да заведат него и сестра му към безопасност. Защо?
— Не мога да ви обясня сега. Но благодаря.
Фабел затвори и веднага набра нов номер. Мина време, докато му отговорят.
— Вернер, Фабел е. Да, знам колко е часът. Можеш ли веднага да дойдеш в управлението? Виж дали можеш да се свържеш с Ана и Мария. — Фабел се спря навреме. За малко да каже да извика и Паул Линдеман. Ранният час и силата на навика за миг заличиха смъртта на Паул. — И накарай Ана да извика Хенк Херман.
Толкова смърт! Как допусна да се окаже заобиколен от толкова много смърт? Историята беше неговата изключителна любов и беше се чувствал привлечен към живота на историците така, сякаш някакви гени бяха предопределили пътя му. Но Фабел не вярваше в съдбата. Вярваше в жестоката непредсказуемост на живота. Живот, в който случайна среща между млада студентка, тогавашната приятелка на Фабел, и нищожество с психично разстройство доведе до трагедия. И тази трагедия повлече верига непредвидими събития, които накрая превърнаха Фабел от историк, археолог или преподавател, в следовател по убийства.