Толкова много смърт! И сега той затваря обръча около пореден убиец.
Беше близо шест часа, когато всички се събраха в отдела. Никой не се оплакваше, че са го вдигнали от леглото, но всички имаха помътнелия поглед на недоспали. Без Фабел. Неговите очи горяха със студена, мрачна решителност. Той застана с гръб към тях, като оглеждаше с търсещ поглед образите на дъската.
— Имаше време, когато си мислех, че никога няма да пипнем този тип. — Тонът на Фабел беше спокоен, предпазлив. — Че ще се блъскам няколко седмици в интензивна дейност и сред куп трупове, и после той ще изчезне. До следващия гуляй. — Последва пауза с ускорено сърцебиене. Той се обърна към слушателите си. — Предстои ни много, много натоварен ден. В края му се надявам да сме арестували нашия убиец.
Никой не проговори, но всички вече бяха нащрек.
— Той е умен. Луд, но хитър — продължи Фабел. — Това е делото на живота му и го е обмислил до най-малката подробност. Всеки детайл е връзка с друг. Но един ни липсваше. — Опря длан върху първата снимка. — Паула Елерс. Това е снимката, направена ден преди изчезването й. Какво виждате?
— Щастливо момиче. — Вернер вторачено гледаше снимката, сякаш напрегнатото гледане можеше да измъкне от нея повече, отколкото беше явно. — Щастливо момиче на рождения му ден…
— Не… — Мария Клее се приближи. Очите й оглеждаха редицата снимки, точно както Фабел преди това. — Не, не е това. — Очите й се срещнаха с тези на Фабел. — Тортата за рождения ден. Тортата е.
Фабел мрачно се усмихна, но не заговори, а подкани Мария да продължи. Тя пристъпи към следващата снимка.
— Марта Шмид… Момичето, намерено на плажа в Бланкенезе. Празен стомах и само остатъци от сух ръжен хляб. — Отиде до следващата снимка и гласът й стана по-напрегнат. — Хана Грюн и Маркус Шилер… Трохите хляб, пръснати върху носна кърпа. А Шилер е полусобственик на пекарна.
Докато Мария говореше, Фабел кимна към Ана.
— Свържи ме с Фийрландския център за задържане. Кажи им, че спешно трябва да говоря с Петер Олсен.
Мария пристъпи към следващата снимка.
— Лаура фон Клостерщад?
— Отново парти за рожден ден — отговори Фабел. — Пищно, организирано от агента й Хайнц Шнаубер. Трябва да е било с кетъринг. Шнаубер ми каза, че винаги е искал Лаура да чувства, че това е личният й рожден ден, а не някакво промоционално мероприятие. Каза, че обичал да организира изненади за нея — малки подаръци, специална торта за рожден ден. Искаме да знаем коя фирма е снабдявала партито.
— Бернд Унгерер. — Мария продължи край дъската, сякаш беше сама с нея в стаята. — Разбира се, оборудване за кетъринг. Пещи за пекарни. И тук — Лина Ритер, в позата на Червената шапчица, с прясно изпечен самун хляб в кошничката.
— Вълшебни приказки… — каза Фабел. — Свят, в който нищо не е такова, каквото изглежда. Всичко притежава значение, особена символност. Образът на Големия лош вълк не е свързан с вълците, а с нас, хората. Майката е всичко щедро и добро в природата, мащехата е другата страна на същата монета — всичко злонамерено, разрушително и пагубно. А печеното тесто — простотата, целостта на хляба, прелъстителното изкушение на печените деликатеси. Това е мотив, който се среща във всичките приказки на Братя Грим.
— Шефе — извика Ана към Фабел, като запушваше с ръка слушалката на телефона, — дежурният не ми се зарадва много, но Олсен е на телефона.
Фабел взе слушалката.
— Олсен, сега е моментът да излезеш на чисто от всички тези убийства. Помниш ли, че говорихме за Унгерер, доставчика на оборудване?
— Даа.
— Как беше казала Хана, че я гледал?
— Ами… Не знам… А, да — че очите му щели да изскочат по нея.
Да, помисли си Фабел, и онези очи са изскочили и са кацнали върху друг.
— Някой друг в пекарната харесваше ли Хана?
Олсен се изсмя.
— Вероятно повечето от мъжете.
— Но нямаше ли някой по-особен? — Тонът на Фабел издаваше нетърпение. — Някой, който би могъл да създава неприятности?