Настъпи тишина на другия край на жицата.
— Моля те, Олсен. Това е много важно.
— Не, не. Мисля, че шефът й, господин Бийдермайер, главният пекар, беше много строг за тези неща. Тя дори беше му се оплакала от Унгерер. Той й отговорил, че ще каже на госпожа Шилер.
Този път Фабел замълча.
— Това ли искахте да знаете? — попита Олсен неуверено. — Това оневинява ли ме?
— Може би… Вероятно. — Фабел затвори. — Ана, иди в каселската криминална полиция и разбери дали Марта Шмид е била на някакъв рожден ден или е участвала в кетъринг няколко седмици преди да я отвлекат.
— Добре, шефе, но предвид семейната й среда това изглежда малко вероятно. Не виждам, как надрусаните й родители ще бъдат достатъчно организирани или заинтересовани, за да приемат покана и да я заведат на парти.
— Тъжното е, че Марта може би се е грижила за такива неща сама. Тя вероятно е била най-отговорното лице в семейството. — Фабел въздъхна. Образът на дрипавата Марта Шмид, пристигаща сама и без подарък на рожден ден, го парна. — Другото, което искам да направиш, е да се свържеш със семейство Елерс — те вече те познават — и да попиташ откъде е купена тортата за рождения ден на Паула. — Той се обърна към Мария Клее. — Мария, искам да се свържеш с Хайнц Шнаубер и да разбереш кой е доставил кетъринга за партито на Лаура. И в този случай искам да знам откъде е дошла тортата на рожденичката.
58.
10:00 ч., петък, 30 април
Бакщубе Албертус, Бостелбек
Хаймфелд, Хамбург
Фабел имаше отговорите, които му трябваха. Или поне достатъчно от тях. Каселската полиция досега не беше успяла да открие ходила ли е Марта на рожден ден преди да я отвлекат. Ана откри, че майката на Марта не се е върнала вкъщи, след като идентифицира дъщеря си. Фабел се ядоса, че неговият отдел трябваше да научи от полицията на друг град, че Улрике Шмид се е самоубила още в Хамбург — информация, която трябваше да е постъпила от районната полиция. След като ядът му позатихна, той си спомни колко твърда беше Ана към Улрике Шмид, като я обяви за безсърдечна егоистична наркоманка. В края на краищата и тя беше майка, по свой си начин.
Ана се свърза със семейство Елерс и те потвърдиха, че тортата на Паула е доставена от Бакщубе Албертус. Проверката на Мария разкри, че Хайнц Шнаубер е поръчал огромна украсена торта, специално приготвена за Лаура фон Клостерщад. Но не била доставена от кетъринговата фирма. Поръчал я от специална сладкарница, която директно доставила тортата. Била собственост на Бакщубе Албертус.
Момичето на рецепцията в Бакщубе Албертус очевидно беше смутено от присъствието на толкова много полицейски офицери. Когато Фабел показа овалната си значка и попита дали госпожа Шилер е тук, то само кимна.
Фабел постави униформени полицаи на главния вход на завода, както и на пожарните изходи и на стоковата платформа. Ана Волф и Хенк Херман чакаха долу, на производствения етаж. Въздухът беше напоен с аромат на тесто и топъл хляб, но когато Фабел, Вернер и Мария влязоха в кабинета на Вера Шилер, той все така внушаваше силно функционално усещане за производствена администрация. Вера Шилер стана, с нажежен до бяло бяс в очите.
— Какво означава всичко това? Настоявам да знам защо нахлувате в моите помещения… в моя кабинет…
Фабел вдигна ръка и заговори с тиха, спокойна властност.
— Госпожо Шилер, имаме няколко много важни въпроса към вас и вашите служители. Знам, че е тежко за вас. Моля ви, не затруднявайте нещата още повече.
Вера Шилер седна отново, но позата й остана напрегната, изпъната. Мрачният огън още гореше в очите й.
— Не си въобразявайте, че знаете каквото и да било за мен, господин главен криминален комисар. Не знаете за мен абсолютно нищо.
Фабел седна срещу нея.
— Напълно е възможно. Но има нещо, което знам: извършени са седем убийства… дори може би осем. Всяко от тях е ужасяващо, в това число и на вашия съпруг. И всяко от тях е свързано с пекарната Албертус.
— По какъв начин? — Вера Шилер изглеждаше като пронизана от силен ток. — Какво искате да кажете?
— Лаура фон Клостерщад. Вероятно знаете за убийството й. Но не ви е минало през ума да ни уведомите, че тук е направена тортата за рождения й ден.
— Не разбирам за какво говорите. Не сме й правили торта. Щях да помня това, ако е станало.
Фабел й показа данните. Малко встрани на бюрото й имаше компютър. Тя натисна няколко клавиша.