В гласа на Клат се долавяше почти предизвикателна интонация. Той беше основен стълб в това разследване и явно нямаше да допусне Фабел да забрави това. Комисарят погледна младежа — младши офицер в друга полицейска служба, не много висок и с малко повече килограми. Излъчваше спокойна решителност и проницателна интелигентност. Още там, на паркинга на Института по съдебна медицина, Фабел взе решение.
— Комисар Клат, напълно е възможно убиецът на това момиче да е използвал самоличността на Паула Елерс, защото е знаел за случая. Може да е чел за него навремето. Единствената връзка между двата случая може да бъде само това, че имаме психопат, който чете вестници.
Клат премисли думите му.
— Съмнявам се. А какво ще кажете за изумителната прилика между двете момичета? Най-малко е проучил много подробно случая Елерс. Но аз съм съвсем убеден, че който е взел това момиче за жертва и й е прикачил самоличността на Паула, е виждал Паула жива. Нямам вашия опит и специализация в разследването на убийства, господин главен комисар, но наистина познавам случая Елерс. Живея с него от три години. Просто знам, че връзката е нещо повече от избиране на самоличност за мъртвото момиче.
— Значи очаквате да ви даваме всички подробности от нашето разследване? — попита Фабел.
— Не… Само неща, които ви се струват свързани със случая Елерс. — Клат поддържаше спокоен и отпуснат тон.
Фабел си позволи лека усмивка. Клат не можеше лесно да бъде смутен, нито изплашен от старшинството на другия офицер.
— Всъщност, комисар Клат, смятам, че сте прав. Вътрешният инстинкт ми подсказва, че с вас търсим един и същи човек. Ето защо бих искал да помислите за временно командироване към моя екип, докато трае това разследване.
Широкото лице на Клат за миг изрази изненада, после се разля в усмивка.
— Не знам какво да кажа, господин Фабел. Имам предвид… С голямо удоволствие, но не знам как ще се получи…
— Аз ще уредя документите. Бих искал да продължите разследването си по случая Елерс и да бъдете връзка между нас и полицията на Нордерщед. Но искам също да бъдете привлечен и към този случай. Може нещо да изскочи във връзка с момичето, което намерихме на плажа, и да го пропуснем, но може да подскаже нещо на вас, след като така подробно познавате случая Елерс. Това означава, че предпочитам да се преместите засега в хамбургския отдел Убийства. Ще се погрижа да ви дадат бюро. Но трябва да наблегна, че това е временно положение, само докато трае разследването.
— Разбира се, господин комисар. Трябва да говоря с началника си, главен комисар Полман, за прехвърлянето на две-три дела на друг…
— Аз ще говоря с шефа ви, за да ви разчистя пътя и да поема всички удари.
— Няма да има такива — каза Клат. — Господин Полман ще се радва, че ми се дава възможност да проследя в дълбочина този случай.
Двамата мъже си стиснаха ръцете. Клат посочи с кимване на глава двойката, която седеше мълчаливо отзад в колата му. — Мога ли да кажа на господин и госпожа Елерс, че ще работим заедно? Смятам, че това ще им се стори… — Той търсеше точната дума. — Успокояващо.
Фабел и Ана мълчаха, докато аудито на Клат не зави към Бутенфелд.
— Значи имаме нов член на екипа — каза Ана с безизразен тон, някъде между въпрос и констатация.
— Само докато трае това разследване, Ана. Той няма да замени Паул. — Паул Линдеман от екипа на Фабел, прострелян и убит преди година, беше партньор на Ана. Раната все още беше дълбока и болезнена за всички, особено за Ана.
— Знам. — Тя леко се наежи. — Цениш ли го?
— Да. Ценя го — отговори Фабел. — Мисля, че има точен инстинкт за случая, има и преднина. Смятам, че ще бъде полезен. Но в момента толкова по въпроса. — Той подаде на Ана ключовете от беемвето си. — Би ли ме почакала малко в колата? Трябва да се върна в института.
Ана се усмихна разбиращо.
— Естествено, шефе.
Фабел намери Сузане на бюрото в кабинета й, мрачно вторачена в доклад на екрана на компютъра си. Черната й коса беше вързана на опашка, а зад очилата очите й бяха потъмнели от умора. Като видя Фабел, се усмихна уморено, но топло, стана, отиде до него и го целуна по устните.
— Изглеждаш толкова уморен, колкото съм и аз — каза тя със своя мюнхенски акцент. — Тъкмо се каня да приключа. А ти? Ще дойдеш ли по-късно?
Фабел направи извинителна гримаса.
— Ще опитам. Може да е доста късно. Не ме изчаквай.