— Значи тогава ти уби Марта. Довърши нейната приказка — каза Фабел.
— Бях свободен от мащехата си и бях отново заедно със своя брат по приказки. Този път разбрах това. Запланувах всичките си шедьоври: редица от приказки, водещи към осъществяването на моята съдба. Към щастливия край на моята история. Но първо трябваше да довърша другите приказки. И момичето от Касел, Марта, беше първа. Имах доставка за там и я видях. Помислих, че е Паула — че се е събудила от омагьосан сън. После разбрах какво е тя — беше знак от Вилхелм. Също като томчето с приказки, което Паула носеше. Беше знак за мен, че тя трябва да бъде ликвидирана и да изиграе ролята си в следващата приказка.
— Държал си я жива. Крил си я два-три дни преди да „довършиш приказката“. Защо?
Бийдермайер погледна Фабел разочаровано, сякаш беше задал въпрос с очевиден отговор.
— Защото трябваше да бъде „подземна“. Трябваше да бъде пазена под земята. Беше много изплашена, но й казах, че нищо няма да й направя. Че няма от какво да се страхува. Разказа ми всичко за родителите си. Съжалявах я. Беше като мен. Беше в клопката на приказка с родители, които са я изоставили в мрака. В гората. Тя не знаеше какво е обич, така че довърших приказката й, като я направих сменено дете и я върнах на родители, които ще я обичат и ще се грижат за нея.
Вернер поклати своята все още ранена глава.
— Ти си луд. Побъркан. Знаеш това, нали? Толкова невинни хора си убил! Такава огромна болка и страх си причинил!
Изражението на Бийдермайер внезапно помрачня и лицето му се изкриви от презрение. Беше като надвисване на ненадейна, непредвидена буря и Фабел многозначително погледна двамата униформени полицаи до стената. Те се изпънаха в готовност.
— Просто не схващате, нали? Прекалено глупави сте, за да разберете. — Тонът на Бийдермайер се повиши съвсем леко, но прозвуча глухо и заплашително. — Защо не можете да разберете? — Той размаха ръце, като трескаво оглеждаше всичко наоколо. — Всичко това… Всичко това… Нима мислите, че е реално? Това е само приказка, за бога! Не можете ли да го проумеете? Това е само мит… Вълшебна приказка… Предание… — Той диво огледа Фабел, Вернер и Мария, като очите му отчаяно търсеха разбиране. — Вярваме му само защото сме вътре в него. Защото сме в приказката. Аз всъщност никого не съм убивал. Разбрах, че всичко е приказка, когато бях още дете. Никой не можеше да бъде толкова нещастен, колкото бях аз. Никой не можеше да бъде толкова тъжен и самотен. Странно. Онзи ден, денят, когато мащехата ми ме биеше и целият ми свят започна да се тресе, Вилхелм не просто ми помогна да си спомня приказките, които трябваше да разказвам. Той ми обясни, че това всъщност не се случва наистина. Съвсем не. Че всичко е само приказка и той само я допълва. Помните ли? Той ми каза, че е само разказвач на приказки. Виждате, че съм негов брат, защото ме вписа в своите приказки като свой брат. Всичко това е просто една приказка.
Бийдермайер кимна многозначително, като че ли всички около масата трябва вече да са фундаментално осведомени. Фабел си спомни какво му беше казал Ото за написаното от Герхард Вайс: псевдонаучен брътвеж за измислицата, която става реалност във вселенските измерения. Боклук. Абсолютен боклук, но това тъжно, патетично чудовище беше повярвало на всяка негова дума. И го изживяваше.
— Ами другите? — попита Фабел. — Разкажи ни за другите убийства. Да започнем с Хана Грюн и Маркус Шилер.
— Точно както Паула представляваше всичко добро и непокътнато на света, като прясно изпечен хляб, току-що изваден топъл от фурната, Хана пък беше образец на всичко изхабено и отвратително… Тя беше разпусната, развратна, празна и продажна жена. — Имаше гордост в усмивката на Бийдермайер. Гордостта на майстор, предлагащ най-доброто си произведение. — Виждах, че все ламтеше за още. Винаги още и още. Жена, ръководена от сладострастие и алчност. Използваше тялото си като средство да получи каквото иска, а ми се оплакваше, че Унгерер я гледал похотливо и й говорел гадни работи. Знаех, че на приказката й трябва да се сложи край, така че я наблюдавах. Следях я, както и Паула, но много по-дълго, като си водех точен дневник на движенията й.