— И така откри връзката й с Маркус Шилер? — попита Фабел.
Бийдермайер кимна.
— Проследих ги в гората няколко пъти. После всичко стана толкова ясно. Отново прочетох „Пътят на приказката“, както и оригиналния текст. Вилхелм беше ми дал поредния знак, разбирате ли? Те трябваше да станат Хензел и Гретел…
Фабел седеше и слушаше, докато Бийдермайер обясни как е планирал да хване след това продавача Унгерер, но се намесил Шнаубер с тортата за рождения ден и Бийдермайер я доставил лично. Тогава видял Лаура фон Клостерщад. Видял надменната й красота и дългата й руса коса. Разбрал, че пред него стои принцеса. Не каква да е, а Спящата красавица. Така че я приспал завинаги и взел къдрица от косата й.
— Тогава довърших Унгерер. Той беше развратна мръсна свиня. Винаги се въртеше край Хана и дори край Вера Шилер. Следих го два-три дни. Видях мръсотията и проститутките, сред които тънеше. Така подредих нещата, че се сблъсках с него в Санкт Паули. Смеех се на мръсните му гадни вицове и нецензурни забележки. Предложи да отидем да пийнем нещо, но аз не исках да ме виждат с него в заведение, така че излъгах, че познавам две-три жени, които може да посетим. Ако приказките ни учат на нещо, то е колко лесно можеш да примамиш някого от пътя му и да го завлечеш в тъмната гора. Той беше лесен. Заведох го… ами в къща, която скоро ще посетите сами, и му казах, че жените са вътре. После извадих нож и го извъртях в черното му покварено сърце. Той не очакваше това, затова беше лесно и свърши за секунда.
— И му извади очите?
— Да. Отредих му ролята на кралския син в „Рапунцел“ и изтръгнах тези похотливи развратни очи.
— Ами татуировчика, Макс Бартман? — попита Фабел. — Убил си го преди Унгерер, а той не е играл роля в твоите приказки. И си се опитал да скриеш тялото завинаги. Защо го уби? Само заради очите му?
— Донякъде да. Заради това, което бяха видели очите му. Той знаеше кой съм. Знаех, че сега, когато съм свободен да започна работата си, той ще види съобщенията по телевизията и във вестниците. И може да направи връзка. Така че трябваше да сложа край и на тази приказка.
— Какви ги приказваш? — Вернер започваше да губи търпение. — Откъде е можел да знае кой си?
Бийдермайер го направи толкова бързо, че никой от полицаите в стаята не успя да реагира: скочи на крака, като отпрати стола под себе си назад до стената и двамата униформени отскочиха настрани. Огромните му ръце литнаха нагоре към огромната му гръд. Копчетата се разлетяха от ризата му и платът се разкъса, когато той се мъчеше да се освободи от нея. После се изправи като някакъв колос и сякаш запълни стаята за разпити. Фабел вдигна ръка и спря униформените полицаи, които бяха се втурнали към него. Вернер и Фабел също бяха на крака, Мария беше хукнала напред. И тримата стояха в сянката на огромния човек и се вторачиха в гигантското тяло.
— Майчице мила! — прошепна Вернер.
Торсът на Бийдермайер беше изцяло покрит с думи. Хиляди думи. Тялото му беше черно от тях. Приказки бяха татуирани на кожата му с черен готически шрифт, толкова дребен, колкото позволяваше човешката кожа и умението на татуиращия. Заглавията бяха ясни: Спящата красавица, Снежанка, Бременските музиканти…
— Боже мой!
Фабел не можеше да откъсне очи от татуировките. Думите сякаш се движеха, изреченията се набръчкваха при най-малкото движение, при всяко вдишване. Фабел си спомни томовете в квартирката на татуировчика. Книги върху стари немски готически текстове, върху готически шрифтове, върху медната гравюра. Бийдермайер остана мълчалив известно време. После, когато заговори, гласът му беше глух и заплашителен като по-рано.
— Видяхте ли сега? Разбрахте ли? Аз съм. Аз съм сборникът приказки и предания на нашия език, на нашата страна, на нашия народ. Той трябваше да умре. Беше видял всичко това. Макс Бартман помогна то да бъде създадено и беше го видял. Не можех да му позволя да каже на някого. Затова го довърших и му извадих очите, така че да изиграе роля в следващата приказка.
Всички останаха прави, напрегнати, очакващи.
— Вече е време — каза Фабел. — Вече трябва да ни разкажеш къде е тялото на Паула Елерс. Това не пасва. Единственото друго тяло, което си скрил, е това на Макс Бартман, и то е защото той всъщност не е част от твоите творения. Защо още не сме открили тялото на Паула Елерс?