— Знаех си, че ще те намеря тук. — Фабел подскочи от звука на гласа. Обърна се и видя брат си Леке, който стоеше зад него.
— Господи, Леке, изкара ми акъла!
Леке се разсмя и здравата мушна гърба на Фабел с коляно.
— Прекарваш прекалено много време с бандити, Яник — каза Леке, като използва фризийското умалително име на брат си. — Винаги трябва да очакваш някой да пропълзи зад теб. Трябва да се поохладиш.
Той седна до брат си. Беше донесъл още две бутилки йевер от хладилника и тупна с едната гърдите на Фабел.
— Очаквах те чак утре. — Фабел топло му се усмихна.
— Знам, но накарах моя заместник-готвач да поеме и моята смяна. С Хана и персонала ще се оправят без проблем, докато ме няма.
Фабел кимна. Леке държеше ресторант и хотел на северния фризийски остров Силт, близо до границата с Дания.
— Как е мама?
— Добре е, Леке. Наистина е добре. Може би утре ще я изпишат. Според лекарите е било много лек инфаркт.
— Днес вече е много късно да я посетя. Ще отида утре рано сутринта.
Фабел го погледна. „По-стар по години, но по-млад по сърце“ — така обикновено Фабел описваше по-големия си брат. Те никак не си приличаха. Фабел беше типичен северногерманец, докато Леке отразяваше като в огледало келтските корени на майка им. Той беше доста по-нисък от Фабел и имаше гъста тъмна коса. И разликата не беше само във външността. Фабел често бе завиждал на Леке за безгрижния му хумор и неунищожимото му усещане за забавното. Усмивката се появяваше по-бързо и по-лесно при Леке и хубавото му настроение беше оставило следи върху лицето му, особено около очите, които сякаш винаги се усмихваха.
— Как са Хана и децата? — попита Фабел.
— Чудесно. Е, нали знаеш, обичайният хаос. Но всички сме добре и годината за хотела беше добра. Кога ще доведеш тази твоя секси психоложка при нас?
— Скоро, надявам се. Но точно сега имам гаден случай на главата, а и Сузане е много натоварена. Е, с повече късмет може и да не чакаме дълго. Господ вижда, че имам нужда от малко почивка.
Леке отпи солидна глътка от бирата си. Обърна се пак към брат си и сложи ръка на рамото му.
— Изглеждаш уморен, Ян. Това с мама си беше голям шок, нали? Знам, че няма да се успокоя, докато не я видя утре.
Фабел погледна в очите на брат си.
— Наистина беше шок, Леке. Напомни ми как ми телефонираха за татко. Сякаш никога не съм си представял живота, без мама да е наоколо.
— Знам. Но поне знаем, че не е било много сериозно.
— Този път — добави Фабел.
— Животът е пълен с мостове, които трябва да преминем, когато стигнем до тях, Ян. Ти вечно се тревожеше за всичко. — Леке внезапно се разсмя. — Беше винаги сериозно дете.
— А ти никога не си бил сериозен, Леке. И все още си дете — каза Фабел без намек на горчивина.
— Значи не е само заради мама, нали? — попита Леке. — Ти наистина си пренавит, личи си. По-силно пренавит от обикновено, бих казал.
Фабел сви рамене. Светлините на ферибота изчезнаха зад носа и звездите си присвоиха цялата нощ.
— Вече ти казах, Леке, имам много тежък случай.
— Защо веднъж не ми разкажеш за него? Никога не говориш за това, с което се занимаваш. Не разказваше и на Ренате. Мисля, че това беше част от проблема между вас.
Фабел изпръхтя горчиво.
— Проблемът между нас беше, че тя започна да се чука с друг. И в резултат загубих дъщеря си. — Той се обърна към Леке. — Но може би си прав. Просто аз виждам такива неща… Научавам какво са способни хората да си причинят един на друг. Неща, които ти през целия си живот няма да видиш и научиш. Не говоря за това не защото изолирам хората от себе си, а защото се опитвам да ги защитя. Ренате така и не проумя това. И никога не разбра, че понякога трябваше да отдам всичко на някое дело, цялото си внимание, цялото си време. Дължа го на жертвите и техните семейства. Може би затова със Сузане ни е добре заедно. Като съдебен психолог тя трябва да гази в същата мръсотия като мен. Знае колко гадна може да бъде тази работа и какво може да направи с теб. Ренате често казваше, че за мен това е игра. Аз срещу лошия. Спор да се види кой ще победи. Не е така, Леке. Не изправям уменията си срещу коварен неприятел. Препускам срещу времето и някой болен мозък и се опитвам да го хвана, преди да е нападнал поредната си жертва. Не е въпросът да заловиш престъпник, а да спасиш живот.