Следващият въпрос бе зададен от водещия.
— Най-силно разгневи потомците на Якоб Грим фактът, че въпреки подсказването, че образът му на убиец е напълно измислен, сте използвал този роман за издигане на своята теория за „измислицата като истина“. Какво означава това? Измислица ли е или не?
— Както казах — отговори Вайс със същия равен, безучастен тон, — моят роман не се основава на факти. Но както и при много други измислени неща, не се съмнявам, че бъдещите поколения вероятно ще повярват, че в тях има известна истина. По-необразованото, по-мързеливо бъдеще ще си спомни за измислицата и ще я приеме като факт. Това е процес, който е действал много столетия. Вземете образа на шотландския крал Макбет, обрисуван от Шекспир. В действителност Макбет е бил много обичан, уважаван и успешен крал. Но поради желанието на Шекспир да се хареса на тогавашния британски монарх, Макбет е демонизиран в една измислена творба. Днес Макбет е монументална фигура, икона на безмилостна амбиция, алчност, насилие и кръвожадност. Но това са характерни черти на Шекспировото творение, а не историческа действителност. Ние не просто напредваме от историята към легендата, към мита — ние измисляме, създаваме, скалъпваме. Митът и преданието стават трайна истина.
Ученият отговори с игнориране на авторовата гледна точка и повторно осъди хвърлянето на сянка върху репутацията на Якоб Грим. Дебатите бяха прекратени поради изтичане на ефирното време на шоуто. Фабел изключи радиото. Замисли се над думите на автора, че сред хората винаги е върлувало все едно и също зло. Че винаги е имало някаква безразборна жестокост и смърт. Ненормалното чудовище, което беше удушило момичето и беше стоварило тялото му на плажа, беше само последното в дълга редица болни мозъци. Разбира се, Фабел винаги беше знаел, че това е истина. Някога беше чел за Жил дьо Ре, френския благородник от шестнадесети век, чиято абсолютна власт над феода му означавала, че безнаказано може да отвлича, изнасилва и убива млади момчета. Приблизителната оценка на труповете възлизала на стотици, може би дори хиляди. Но серийният убиец е съвременно явление, продукт на разпадащия се обществен ред, на болни мозъци, изковани от малтретиране и подхранвани от наличието на насилническото порно на улицата и по интернет. В това убеждение някак си се спотайваше надежда: ако нашето съвременно общество създава тези чудовища, тогава все по един или друг начин ще успеем да решим проблема. Да се приеме, че това е фундаментална константа сред човеците, означаваше почти да изгубиш всяка надежда.
Фабел пъхна диск в плейъра. Докато гласът на Херберт Грьонемайер изпълваше колата и километрите летяха покрай него, Фабел се опитваше да насочи мислите си встрани от вечното зло, дебнещо в гората.
Когато влезе в кабинета си, първо се обади на майка си. Тя го увери, че е добре и че Леке се суети около нея и й готви най-хубавото ядене. Гласът й по телефона сякаш възстанови равновесието във вселената на Фабел. На разстояние една телефонна линия нейният ясен акцент и тембърът на гласа й принадлежаха на една по-млада майка, чието присъствие винаги бе приемал като неизменна, непоклатима константа в живота си. После се обади на Сузане и й каза, че се е върнал. Уговориха се тя да отиде в апартамента му след работа.
Ана Волф почука на вратата и влезе. Лицето й изглеждаше още по-бледо под гривата черна коса и тъмното обкръжение на клепките. Прекалено яркото червило сякаш пламтеше сърдито на фона на уморената бледност на кожата й. Фабел я покани да седне.
— Май не си спала много — каза той.
— И ти също, шефе. Как е майка ти?
Фабел се усмихна.
— Оправя се, благодаря. Брат ми ще остане при нея няколко дни. Разбрах, че си водила тежка битка за идентифициране на момичето.
Ана кимна.
— Докладът за аутопсията показа, че тя е страдала от тормоз и дори малтретиране в детството си. Може отдавна да е избягала от дома си някъде в Германия или дори в чужбина. Но все още продължавам да търся. — Тя замълча за малко, сякаш за да подготви Фабел да приеме следващите й думи. — Надявам се да не се сърдиш, шефе, но се заех и със случая на Паула Елерс много сериозно. Това е само поради силното ми инстинктивно усещане, че имаме работа с един и същи човек и при двете момичета.
— Заради фалшивия адрес, който е пъхнал в ръката на убитото момиче?