Двама души седяха пред бюрото му; Мария и набит суров наглед мъж в средата на петдесетте си години, чийто скалп блестеше през черно-сива остра растителност.
Криминалният главен комисар Вернер беше работил с Фабел най-дълго от всички останали в екипа. По-младши по ранг, но по-стар по години, Вернер не беше точно колега на Фабел; той беше негов приятел, а често и негов наставник. По ранг той беше равен на Мария Клее и те двамата представляваха непосредствената подкрепа на Фабел в екипа. Вернер обаче беше втори след Фабел. Той имаше много по-голяма практика като полицейски офицер от Мария, макар че тя беше сред първенците в университета, където следваше право, а после беше учила в двете полицейски школи. Въпреки грубоватия вид и масивната му фигура подходът на Вернер към полицейската работа беше характерен с методична изпипаност и внимание към подробностите. Той беше много точен и често озаптяваше своя шеф, ако отиваше твърде далеч по своите „интуитивни“ пътища. Винаги беше гледал на себе си като на партньор на Фабел и едва след много време и драматични събития свикна да работи с Мария.
Но това даде резултати. Фабел ги беше включил в екипа поради техните различия като представители на различни поколения полицейски офицери и понеже обединяваха и противопоставяха опит и експертни познания, теория и практика. Но това, което всъщност ги сплотяваше като екип, беше общото за двамата: пълно и безкомпромисно обвързване с работата в отдел Убийства.
Това беше обикновеното предварително обсъждане. Убийствата са два вида: когато има преследване по горещи следи, в случай че труп е намерен скоро след смъртта и има силна и ясна посока за търсене на доказателства. Или където следите са изстинали, убиецът вече се е отдалечил по време, място и наличие на годни доказателства от местопрестъплението, като е оставил на полицията само оскъдни парченца за сглобяване. Това е процес, който изисква време и усилия. Убийството на момичето на плажа беше от втория тип: мъгляво, неясно. Разследването щеше да им струва много време и мъчителни усилия.
Те бяха огледали оскъдните налични факти и бяха си определили време за следващи срещи, за да проучат очакваните доказателства и доклада от аутопсията. Самият труп ще бъде отправна точка. Вече не личност, а физическа информация за времето, начина и мястото на убийството. На молекулярно ниво ДНК и други данни, извлечени от него, ще дадат начало на процеса на идентифициране. Главната част на срещата беше посветена на разпределяне на силите по различните посоки на разследването. Първата от тях беше да се привлекат почти всички към работата по идентифициране на мъртвото момиче. Фабел беше непоколебимо решен да разкрие нейната самоличност, но това беше моментът, който го ужасяваше най-силно: когато трупът става човек и номерът на случая се превърне в име.
След срещата той помоли Мария да остане още малко. Вернер кимна разбиращо към шефа си и с това още повече успя да подчертае неудобството на ситуацията. И така Мария Клее, облечена в скъпа черна блуза и сив панталон, с кръстосани крака и дълги пръсти, сключени около коляното, седеше безучастно и донякъде официално, като очакваше началникът й да заговори. Както винаги позата й изразяваше сдържаност, затвореност, контрол, синьо-сивите й очи оставаха безучастни под въпросителните дъги на веждите. Всичко в Мария излъчваше увереност, самоконтрол и авторитет. Но сега между нея и Фабел имаше нещо, което създаваше неудобство. Тя се беше върнала на работа вече от месец, но това беше първият голям случай след завръщането й и Фабел искаше да си кажат това, което беше останало неизказано.
Обстоятелствата бяха тласнали Фабел и Мария към уникална интимност, по-близка дори от това да бяха спали заедно. Преди девет месеца те бяха прекарали няколко минути сами, под звездно небе в запустели ниви във Високите земи на южния бряг на Елба, диханието им се беше смесило, самоуверената Мария се беше превърнала в малко момиченце поради своя много истински и напълно основателен страх, че е близо до смъртта. Фабел беше обгърнал главата й и не сваляше очи от нея, говореше успокоително през цялото време, не й позволяваше да потъне в сън, от който нямаше да се събуди, не й позволяваше да отмести поглед от неговия и да го плъзне надолу към ножа с дебело острие, който стърчеше под гръдния й кош. Това беше най-лошата нощ в кариерата на Фабел. Бяха стеснили кръга около един от най-опасните психопати, с които си беше имал работа: чудовище, извършило серия особено зловещи ритуални убийства. При преследването бяха убити двама полицаи — един от екипа на Фабел, млад блестящ офицер на име Паул Линдеман, и един униформен от местното полицейско управление със завършена полицейска школа. Последният офицер, на когото бягащият психопат се бе натъкнал, беше Мария. Вместо да я убие, беше я оставил с потенциално смъртоносна рана, като знаеше, че Фабел ще трябва да избира между преследването му и спасяването на живота й. Фабел беше направил единствения възможен за него избор.