Ана Волф почука на вратата и влезе. Хубавичкото й лице с тъмни очи и прекалено червени устни беше помрачено от униние. Тя кимна сериозно на неизречения въпрос на Фабел.
— Да. Паула Елерс е изчезнала по пътя си към дома след училище. Разрових базата данни и после говорих с дирекцията на полицията в Нордерщед. И възрастта й съвпада. Но има нещо, което не пасва.
— Какво?
— Както казах, възрастта й съвпада с мъртвото момиче… сега. Но Паула Елерс е изчезнала преди три години, когато била на тринадесет.
4.
19:50 ч., сряда, 17 март
Нордерщед, северен Хамбург
Обикновено с кола се стигаше от управлението до Нордерщед само за половин час, но Фабел и Ана Волф спряха по пътя да хапнат нещо. Кафене „Растхоф“ беше почти празно, ако не се броят двама шофьори, които явно бяха от камиона и огромната платформа, паркирани отвън. Те седяха заедно на една маса, като мълчаливо и навъсено прояждаха пътеки през планините храна. Фабел ги наблюдаваше лениво. И двамата имаха провиснали кореми, характерни за една апатична средна възраст. Но както погледът му се хлъзгаше по тях, той забеляза, че единият със сигурност беше около трийсетгодишен. В такова пропиляване на младостта имаше нещо, което потискаше Фабел. Той си помисли какво очакваше него и Ана: не само пропилени, а откраднати живот и младост и едно семейство, което ще е разбито и лишено от цялост. От всичко, с което беше се налагало да се сблъсква в работата си, най-много го засягаше домът на убитите. Особено ако липсващият беше дете. Такова семейство винаги създаваше чувство за непълнота, за несигурност. Много често във въздуха висеше очакване — очакване да се върне вкъщи съпругът, съпругата, синът или дъщерята. Или някой да прекрати очакването, като им каже, че изчезналият вече е мъртъв. Някой като Фабел.
Седнаха на маса в най-далечния от шофьорите ъгъл, където разговорът им не можеше да бъде чут. Ана си поръча хот-дог с братвурст и кафе. Фабел поиска сандвич и кафе. Когато седнаха, Ана сложи на масата папката, която беше взела от колата, и я обърна така, че Фабел да може да чете написаното.
„Паула Елерс. Била е на тринадесет години, когато е изчезнала — всъщност е изчезнала в деня след тринадесетия си рожден ден — което значи, че сега е на шестнадесет. Както пише в бележката, живяла е на пътя за Бушбергер, в района Харкшайде на Нордерщед. Това е само на десет минути от училището, където е учела, и според доклада на нордерщедската криминална полиция е изчезнала в някой момент от това десетминутно ходене пеша.“
Фабел рязко разгърна папката. Лицето, което му се усмихваше от снимката, беше на весело момиченце с лунички. Дете. Фабел се намръщи. Спомни си тялото на плажа, безучастно втораченото в него лице от студения пясък и мислено сравни двете Паули. Имаха обща конструкция на лицето, но очите изглеждаха различно. Може ли само това да е разликата между физиологията на детето и почти жената на шестнадесет години? Имаше ли изменения, изписани по лицето от три години Бог знае какви изпитания? Очите. Беше се взирал толкова дълго в очите на убитото момиче, докато то лежеше мъртво, но като живо на плажа в Бланкенезе. Именно очите тревожеха Фабел.
Ана почука по папката с пръста на едната си ръка, като с другата прикриваше устата си, за да предпази документите от падащи трохи.
— Полицията в Нордерщед е направила всичко необходимо, дори са извършили възстановка на връщането й към къщи. Когато и след месец не я открили, определили на случая двоен статус на липсващо лице и възможно убийство.
Фабел прелисти останалото в папката. Браунер беше изпратил половин дузина увеличени копия на бележката, едното вече беше прикрепено към дъската за документи по разследването в главния офис на отдела, другото лежеше пред Фабел.
— След година възобновили случая — продължи Ана. — Спирали и разпитвали всеки минаващ пеша или с кола през района в деня на годишнината от изчезването на Паула. И отново, въпреки очакванията им, нищо. Разследването е извършвано от криминален комисар Клат от нордерщедската криминална полиция. Позвъних му днес следобед. Той в общи линии е на наше разположение, дори даде домашния си адрес, ако искаме да говорим с него, след като посетим семейство Елерс. Според Клат няма никакви следи, въпреки че се вгледал много подробно в един от учителите на Паула.