Ана обърна папката така, че и тя да може да чете, и прелисти страниците на доклада, които нордерщедската полиция беше изпратила в управлението.
— Да… Някой си господин Фендрих. Клат признава, че не е открил нищо срещу него, но имал смътно усещане за отношенията между Фендрих и Паула.
Фабел се взираше в луничавото лице на снимката.
— Но тя е била само на тринадесет години…
Ана изобрази на лицето си „ти трябва по-добре да знаеш тези неща“. Фабел въздъхна; думите му бяха наивни, дори глупави. След над десетгодишно ръководене на бригада по убийства малко от това, което хората бяха способни да извършат, би могло да го изненада, още по-малко пък учител-педофил.
— Но Клат не успял да намери нищо конкретно, което да обоснове подозренията му? — попита Фабел.
Ана беше поела нова хапка и поклати глава.
— Разпитвал го е много пъти — каза тя с пълна уста, като отново прикри с пръсти устните си. — Но Фендрих започнал да вдига шум за безпричинно преследване. Клат трябвало да се оттегли веднага. В интерес на истината, при липсата на каквито и да било основания за обвиняване на Фендрих, оставам с впечатление, че това доста прилича на хващане за сламка.
Фабел погледна навън през витрината към осветения удвоен образ на паркинга и собственото си неясно отразено лице. Мерцедес спря и двойка на около тридесет години слезе от него. Мъжът отвори задната врата и момиче на около десет години излезе и веднага хвана ръката на баща си. Беше инстинктивно и привично движение, вътрешно очакване, че едно дете трябва да бъде защитавано. Фабел отново се обърна към Ана.
— Не съм убеден, че е същото момиче.
— Какво?
— Не казвам, че не е. Просто не съм сигурен. Има различия. Особено в очите.
Ана се облегна назад и сви устни.
— Тогава има ужасно много съвпадения, шефе. Ако не е Паула Елерс, тогава ще е някоя, която дяволски прилича на нея. И при това държи бележка с нейното име и адрес в ръката си. Както казах, ужасно много съвпадения. А ако има нещо, в което се научих да не вярвам, това са съвпаденията.
— Знам. Но просто има нещо, което не пасва.
Шосе B433 върви право през Нордерщед на север през Шлезвиг-Холщайн към Дания. Харкшайде се намира на север от центъра на града и пътят за Бушбергер е надясно от B433. Когато наближиха до завоя, Фабел забеляза, че училището на Паула, е било по-нататък на главното шосе, напред и отляво. Паула е трябвало да пресича този натоварен път, за да си отиде вкъщи, и е могла да върви отстрани известно време преди да пресече. Там вероятно са я отвлекли. От едната или от другата страна, по-вероятно откъм платното от Хамбург.
Беше както Фабел бе очаквал. Жилището на семейство Елерс беше слабо осветено. Нещо средно между очакване и ужас. Самата къща беше възможно най-обикновена — едноетажно бунгало със стръмен покрив от червени керемиди. Типът жилище, който се среща от Холандия до брега на Балтийско море, от Хамбург до северния край на датския Ютланд. Безупречна, добре поддържана, но без въображение градина обграждаше къщата.
Госпожа Елерс беше на четиридесет и две — три години. Косата й явно е била руса като тази на дъщеря й, но от годините сякаш беше леко помръкнала. Имаше бледия северен вид на жена от района на Шлезвиг-Холщайн — стройните хора от германския север: светлосини очи и преждевременно състарена от слънцето кожа. Съпругът й изглеждаше сериозен мъж, Фабел го определи като петдесетинагодишен. Беше висок и малко прекалено мършав. Очите му бяха по-тъмно сини и повече се открояваха на фона на бледата кожа. В момента на запознаването Фабел съпостави лицата пред себе си с тези в паметта си — момичето на снимката от папката и онова на пясъка. Отново нещо задращи в мозъка му — някаква едва доловима несъвместимост.
— Намерихте ли нашето момиченце? — Фрау Елерс се вглеждаше в лицето на Фабел с нетърпение и настойчивост, които бяха почти непоносими.
— Не знам, госпожо Елерс. Възможно е. Но трябва вие или господин Елерс да потвърдите това след разпознаване на трупа.
— Значи има вероятност да не е Паула? — Имаше оттенък на предизвикателство в тона на господин Елерс.
Фабел улови погледа на Ана.
— Предполагам, господин Елерс, но има всякакви признаци, че това може и да е дъщеря ви. Жертвата е по-висока от Паула, когато тя е изчезнала, но ръстът й е съвсем в границите на очакваното за последните три години. И има известни доказателства, които изглежда я свързват с този адрес. — Фабел не искаше да им каже, че убиецът е сложил етикет на жертвата си.