— После стигаме до по-интересната част, истинската шпионска работа — продължи той. — На Земята има неколкостотин души, които поради една или друга причина посолството се опитва да следи. Сред най-големите групи са комарските бунтовници. — Иван махна с ръка и над видеоплочата едно след друго започнаха да се появяват различни лица.
— Наистина ли? — заинтригувано попита Майлс. — Галени поддържа ли тайна връзка с тях? Затова ли е пратен тук? Двоен агент… троен агент…
— Вярвам в преценките на Илян — отвърна Иван. — Доколкото зная, те смятат Галени за прокажен. Злостен колаборационист с потисниците империалисти и така нататък.
— От толкова далеч и след толкова много години те определено не представляват сериозна опасност за Бараяр. Бегълци…
— Някои от тях обаче са били изключително хитри. Онези, които са прехвърлили парите си преди анексирането. Някои са финансирали Комарското въстание по време на регентството — сега повечето са много по-бедни. И започват да остаряват. Ако интеграционната политика на баща ти успее, още половин поколение и окончателно ще изгубят инерция. Така твърди капитан Галени.
Иван взе друг диск.
— И сега стигаме до най-важната ни задача — да следим какво правят другите посолства. Например сетаганданското.
— Надявам се да са от отсрещната страна на планетата — искрено рече Майлс.
— Не, повечето галактически посолства и консулства са съсредоточени в Лондон. Така е много по-удобно да се наблюдават взаимно.
— Мили Боже! — изпъшка Майлс. — Само не ми казвай, че са на отсрещния тротоар.
Иван се усмихна.
— Почти. Посолството им е на около два километра оттук. Ходим си на партита, за да се упражняваме в презрителност и да играем на игрички от рода на „Аз знам, че ти знаеш, че аз знам“.
— Мамка му.
— Какво има, братовчеде?
— Тези хора се опитват да ме убият.
— Невъзможно. Това ще доведе до война. В момента сме в мир с тях, забрави ли?
— Е, поне се опитват да убият адмирал Нейсмит.
— Който вчера изчезна.
— Да, но… една от причините измамата с „Дендарии“ да не бъде разкрита толкова време е разстоянието. Адмирал Нейсмит и лейтенант Воркосиган никога не са се появявали на стотици светлинни години един от друг. Не сме попадали на една и съща планета, да не говорим за един и същ град.
— Докато униформата ти е в моя гардероб как биха мигли да направят връзката?
— Колко гърбави с ръст метър четирийсет и пет, черна коса и сиви очи може да има на тази проклета планета? Да не мислиш, че на всеки ъгъл е бъкано с нервни джуджета?
— На планета с девет милиарда души население — отвърна Иван, — трябва да има поне стотина. Успокой се! — Той замълча за миг. — Знаеш ли, за пръв път те чувам да произнасяш тази дума.
— Коя?
— „Гърбав“. Всъщност ти не си такъв. — Иван го погледна с приятелско безпокойство.
Майлс сви юмрук, после рязко го разтвори и махна с ръка.
— Така или иначе — сетаганданците. Ако имат човек, който се занимава с твоята работа…
Иван кимна.
— Познавам го. Казва се гем-лейтенант Табор.
— В такъв случай знаят, че „Дендарии“ са тук, както и че адмирал Нейсмит е бил забелязан в града. Сигурно разполагат със списък на всички поръчки, които сме правили по мрежата, или скоро ще го получат. Следят ме.
— Може да те следят, но не получават заповеди от началството си по-бързо от нас — отвърна Иван. — А и във всеки случай, в момента не им достигат хора. Нашата служба е четири пъти по-многобройна от тяхната. Искам да кажа, тук може и да е Земята, но посолството е малко. Не се бой — той зае горда поза, — братовчедът Иван ще те закриля.
— Много ме успокояваш — измърмори Майлс.
Иван се усмихна на сарказма му и се върна към работата си.
Денят безкрайно и еднообразно се точеше в тихата стаичка. Клаустрофобията му, установи Майлс, достигна необичайно високо равнище. Той слушаше обясненията на Иван и нервно крачеше назад напред.
— Знаеш ли, можеш да го правиш два пъти по-бързо — отбеляза той и посочи анализа на братовчед си.
— Но тогава ще свършвам още по обед — отвърна Иван — и няма да има с какво да се занимавам.
— Галени все ще ти намери нещо.
— Тъкмо от това се боя. Работният ден скоро ще свърши. И после отиваме на парти.
— Не, ти отиваш на парти. Аз се прибирам в стаята си, както ми е наредено. Може би най-после ще си отспя.