— Точно така, мисли позитивно. Ако искаш, ще позагрея с теб в гимнастическия салон на посолството. Не изглеждаш много добре. Блед си и, хм… много блед.
„Искаше да кажеш «скапан»“ — помисли си Майлс и вдигна очи към изкривеното отражение на лицето си в хромираната облицовка на пулта. „Чак толкова ли е зле?“
— Упражненията — Иван се удари с юмрук в гърдите — ще са ти от полза.
— Несъмнено — промърмори Майлс.
Дните бързо се сляха в сиво еднообразие. Иван го будеше в общата им стая, правеха упражнения в салона, взимаха душ, закусваха и отиваха на работа. Майлс започна да се чуди дали някога отново ще му позволят да види красивото земно слънце. След три дни пое задълженията на братовчед си, като свършваше по обед, за да може след това да чете. Поглъщаше документи за процедурите за сигурност в посолството, книги по земянитска история, галактически новини. Накрая завършваше деня с упражнения в салона. Вечерите, в които Иван не излизаше, двамата гледаха видеодрами. Когато оставаше сам, следеше филми за интересни туристически обекти, които не му разрешаваха да посети.
Ели ежедневно му докладваше за състоянието на флота на „Дендарии“, който все още се намираше на орбита. Майлс с все по-голямо нетърпение очакваше да чуе гласа й. Съобщенията й бяха лаконични, но после дълго разговаряха за дребни неща. Той си фантазираше как я ухажва в собствената си самоличност — дали един командир щеше да се съгласи да излезе на среща с обикновен лейтенант? Дали изобщо щеше да хареса лорд Воркосиган? Дали Галени щеше някога да го пусне извън посолството?
Десетте дни на спокоен живот, упражнения и твърдо установен режим му се отразиха зле — поне така реши Майлс. Лорд Воркосиган нямаше къде да изразходва енергията си, докато задачите на адмирал Нейсмит все повече се трупаха…
— Ще престанеш ли да се разхождаш насам-натам, Майлс? — оплака се Иван. — Седни за малко. Дълбоко си поеми дъх. Постой на едно място пет минути. Поне опитай.
Майлс направи още една обиколка на стаичката, после се строполи на един от столовете.
— Защо Галени още не ме е повикал? Куриерът от секторния щаб пристигна преди цял час!
— Остави го да отиде до тоалетната и да си изпие кафето. Остави капитана да прочете докладите. Сега не сме във война, всеки има достатъчно време, за да пише дълги доклади. Ще се обидят, ако никой не ги чете.
— Това е проблемът с правителствената войска — каза Майлс. — Разглезени сте. Плащат ви, за да не воювате.
— Нима веднъж не се е случило същото и с наемнически флот? Появил се някъде на орбита и му платили — за да не воюва. Случило се е, нали? Ти просто не си достатъчно изобретателен наемнически командир, Майлс.
— Да, флота на Лавар. Но после корабите на Тау Кит ги настигнали. И Лавар свършва в анихилаторната камера.
— Онези от Тау Кит нямат чувство за хумор.
— Никакво — съгласи се Майлс. — Баща ми също няма.
— И това е вярно. Хм…
Лампичките на комуникационния пулт запремигваха и Майлс се хвърли към него и задъхано каза:
— Слушам, господин капитан!
— Елате в кабинета ми, лейтенант Воркосиган — заповяда Галени. Както обикновено, лицето му беше мрачно и не издаваше нищо.
— Слушам, господин капитан. — Майлс изключи комуникатора и се затича към вратата. — Моите осемнайсет милиона марки! Най-после!
— Или ти е намерил друга работа — отвърна Иван. — Може би иска да преброиш златните рибки във фонтана в балната зала.
— Хайде стига шегички!
— Не бе, сериозно! Нали разбираш, те постоянно плуват насам-натам.
— Откъде знаеш? — Майлс се закова на място и очите му блеснаха. — Наистина ли те е накарал да го направиш?
— Беше свързано с вероятно изтичане на информация. Това е дълга история.
— Убеден съм. — Майлс забарабани с пръсти по бюрото и изсвири кратка заря. — Ще го обсъдим по-късно. Тръгвам.
Капитан Галени скептично гледаше комуникационния си пулт, сякаш получената информация все още бе кодирана.
— Господин капитан?
— Хм. — Галени се отпусна назад. — Е, от секторния щаб се получи заповед за вас, лейтенант Воркосиган.
— И?
Галени стисна устни.
— И потвърждават временното ви назначение под мое командване. Официално. Можете да се считате на заплата в моя отдел. Що се отнася до останалите ви заповеди, те са същите като на Ворпатрил — всъщност може да са били копирани от неговите и само да са променили името. Трябва да ми помагате, да сте на разположение, за да придружавате посланика и съпругата му, и ако ви остава свободно време, да се възползвате от уникалните земни възможности за образование, подходящи за статуса ви на имперски офицер и ворски лорд.