Данио измъкна оръжието от пръстите на другаря си.
— Неее… — измуча пияният.
След като взе и двете оръжия, Майлс задиша по-леко.
— А сега, Данио — бързо, защото ония навън започват да стават нервни — разкажи ми какво се е случило тук.
— Ами, господин адмирал, ние си направихме купон. Бяхме взели под наем стая. — Той посочи с брадичка към полуголия мъж. — Свърши ни пиячката и дойдохме тука за още, щото беше наблизо. Взехме си каквото ни трябваше, ама оная кучка не щеше да ни приеме кредитите!
— Оная кучка?… — Майлс се огледа и прекрачи обезоръжения Ялен. „О, Господи…“ Продавачката, пълна жена на средна възраст, лежеше по хълбок на пода в отсрещния край на щанда. Устата й бе запушена, а ръцете и краката й бяха завързани с усуканите панталони и куртка на голия.
Той извади ножа от колана си и се запъти към нея. Жената нададе истерични гърлени звуци.
— Ако бях на ваше място, нямаше да я освободя — предупредително каза войникът. — Вдига адски много шум.
Майлс спря и се втренчи в продавачката. Сивата й коса беше чорлава и стърчеше във всички посоки, освен там, където бе полепнала по челото и тила й от пот. Измъчените й очи се подбелиха и тя изгуби съзнание.
— Хм. — Майлс временно върна ножа на мястото му. Най-после прочете името на войника от униформата му и направи нежелана мислена връзка. — Ксаверия. Да. Сега си те спомням. Добре се справи на Дагула. — Ксаверия се изпъчи.
Проклятие. Толкова за първоначалните му намерения да предаде всички на местните власти и да се моли все още да са в затвора, когато флотът напуска орбита. Дали не можеше по някакъв начин да отдели Ксаверия от недостойните му другари? Уви, като че ли всички бяха в кюпа.
— Значи не искала да приеме кредитите ви. Продължи ти, Ксаверия — какво се случи после?
— Хм… бяха разменени обиди, господин адмирал.
— И?
— И положението стана изнервено. Разхвърчаха се бутилки, после дойдоха ченгетата. И тя си изяде боя. — Той предпазливо хвърли поглед към Данио.
Майлс обмисли отсъствието на действащи лица в речта на Ксаверия.
— И?
— И пристигна полицията. Казахме им, че ако се опитат да влязат, ще вдигнем всичко във въздуха.
— Наистина ли сте в състояние да изпълните тази заплаха, редник Ксаверия?
— Не, господин адмирал. Само блъфирахме. Опитах се да измисля… хм… как бихте постъпили вие в такава ситуация, господин адмирал.
„Прекалено е наблюдателен. Даже когато е пиян“ — сухо си помисли Майлс, въздъхна и прокара пръсти през косата си.
— Защо продавачката не искаше да приеме кредитите ви? Не са ли от земянитските универсали, които получихте на космодрума? Да не сте се опитали да използвате онези, които са ви останали от Махата Соларис?
— Не, господин адмирал. — Ксаверия извади картата си за доказателство. Изглеждаше нормална. Майлс се завъртя, за да я провери на комуникационния пулт на щанда, ала откри, че някой го е прострелял. Куршумът беше попаднал точно в средата на холовидеоплочата. Той прибави цената му към сметката в главата си и потръпна.
— Всъщност — Ксаверия се прокашля — я върна машината, господин адмирал.
— Не би трябвало, освен ако… — „Освен ако има проблем с главната сметка“ — довърши Майлс наум. Стомахът му още повече се сви. — Ще проверя — обеща той. — Междувременно трябва да ви измъкнем оттук, без местните ченгета да ви избият.
Данио възбудено кимна към пистолета в ръката на Майлс.
— Можем да си проправим път с оръжие. Да избягаме до най-близкия вход на метрото.
За миг Майлс си представи как разстрелва Данио със собствения му пистолет. Спаси го единствено мисълта, че откатът може да строши костите на ръката му. Беше счупил дясната си китка на Дагула и все още си спомняше ужасните болки.
— Не, Данио — най-после възвърнал дар слово, отвърна той. — Ще излезем кротко — съвсем кротко — през вратата и ще се предадем.
— Но „Дендарии“ никога не се предават — възрази Ксаверия.
— Сега не сме на война — търпеливо каза Майлс. — Това е магазин за алкохол. Или поне преди е бил. Нещо повече, този магазин дори не е наш. — „Макар че несъмнено ще бъда принуден да го купя.“ — Не мислете за лондонските полицаи като за врагове, а като за най-скъпи приятели. Наистина са такива. Защото — той ледено изгледа Ксаверия, — докато не свършат с вас, не мога да започна аз.
— О! — Войникът най-после се укроти и докосна другаря си по ръката. — Да. Може би… може би е най-добре да оставим адмирала да ни отведе вкъщи, а, Данио?
Ксаверия изправи на крака бившия притежател на ножа. След кратък размисъл Майлс тихо се приближи до седящия до колоната мъж, извади джобния си зашеметител и изстреля слаб заряд в основата на тила му. Червеноокият се строполи настрани. Майлс се надяваше, че пияният няма да изпадне в травматичен шок. Бог знае какъв коктейл от химикали беше погълнал — очевидно не ставаше дума само за алкохол.