— Слушам, господин адмирал.
Майлс въздъхна и с мъка се изправи. Изобщо не биваше да сяда — уморените му мускули бяха започнали да се схващат. Докато минаваше покрай счетоводителката, ноздрите й потръпнаха. Навярно трябваше да отдели няколко минути за лична хигиена. Когато се върнеше в посолството, щеше да му е достатъчно трудно да обясни изчезването си. Нямаше нужда да го разпитват и за странния му вид. На излизане чу лейтенант Боун неодобрително да мърмори на пулта си:
— Виртуални пари! Мили Боже!
ГЛАВА 4
Докато си вземе душ и си облече чиста униформа, хапчетата вече му бяха подействали и Майлс не изпитваше никаква болка. Докато си слагаше афтършейв и завързваше не съвсем уставно черно копринено шалче на шията си, той откри, че си свирука, и реши следващия път да намали дозата наполовина. Чувстваше се прекалено добре.
Жалко, че нямаше и барета, която да носи килната настрани. Можеше да нареди да я включат в униформата на „Дендарии“. Тънг навярно щеше да се съгласи — според него красивата униформа помагала за набиране на войници и за повдигане на бойния дух. Майлс не беше съвсем сигурен дали това не води само до набиране на хора, които искат да се перчат с униформата си. Редник Данио сигурно щеше да хареса баретата… Той потисна тези мисли.
Ели Куин търпеливо го чакаше на изход номер шест. Щом го видя, тя изящно се обърна и влезе в совалката с думите:
— Най-добре да побързаме. Колко време смяташ, че може да прикрива отсъствието ти братовчед ти?
— Подозирам, че това вече е изгубена кауза — отвърна Майлс, докато закопчаваше предпазния си колан. Ели зае пилотската седалка. Малката совалка плавно се отдели от флагманския кораб и започна да се спуска към планетата.
Майлс мрачно се замисли за вероятния прием, който щяха да му окажат в посолството. Най-малкото, което можеше да очаква, бе да го поставят под домашен арест в стаята му. А на Земята беше настъпила топла лятна вечер и до него седеше прелестна жена. Бе едва — той си погледна часовника — 23:00. Нощта тъкмо започваше. Животът в Лондон никога не спираше. Кой знае защо, настроението му се подобри.
Ала какво можеха да направят? Алкохолът беше изключен — Бог знаеше какво щеше да се случи, ако прибавеше дори само една капчица към изпитите до този момент лекарства. С неговата специфична физиология, това със сигурност нямаше да подобри координацията му. Да идат на представление? Така щяха за дълго да останат на едно място — лоша идея от гледна точка на безопасността му. Трябваше да измисли нещо, което да ги държи в постоянно движение.
По дяволите сетаганданците! Проклет да бъде, ако се превърнеше в заложник на страха си. Адмирал Нейсмит щеше да си позволи едно последно удоволствие преди да го натикат в стаята му. Под тях заблестяха светлините на космодрума, протегнаха се нагоре и ги притеглиха към себе си. Докато влизаха във взетия под наем хангар (140 галактически федерала на ден), където ги очакваше часовият от „Дендарии“, Майлс предложи:
— Ели, хайде да идем… хайде да идем да погледаме витрините.
И ето че се озоваха в лъскав покрит базар. На богатите клиенти се предлагаха не само земянитски, но и галактически стоки. Клиентите също бяха облечени по последна дума на модата. Тази година се носеха пера, изкуствена коприна и кожа — възраждане на примитивните материи от миналото. А Земята имаше толкова много минало за възраждане! Особено привличе погледа му млада жена в… в ацтекско-викингски костюм, предположи Майлс, хванала под ръка млад мъж с боти от XXIV век. Навярно, в края на краищата, баретата на „Дендарии“ нямаше да изглежда прекалено архаична.
Ели, тъжно отбеляза той, не се наслаждаваше на разходката. Вниманието й към минувачите бе свързано повече с търсене на скрити оръжия и внезапни движения. Но накрая заинтригувана спря пред магазин с дискретен надпис „КУЛТИВИРАНИ КОЖИ: КЛОН НА ГАЛАКТЕК БАЙОИНДЖИНИЪРИНГ“. Майлс я въведе вътре.
Просторното помещение беше пропорционално на цените. Палта от лисици, килими от бели тигри, якета от изчезнали леопарди, лъскави мънистени чанти, обувки и колани от змийска кожа, черно-бели жилетки от кожа на макак — по монтиран на стената холовидеомонитор течеше постоянна програма, обясняваща, че кожата не е от убити животни, а е култивирана в експерименталните цистерни на „ГалакТек Р & Д“. Предлагали се деветнайсет изчезнали вида в естествени цветове. За следващия сезон се предвиждали дълги палта от носорог и бяла лисица в пастелни тонове. Ели зарови ръце в гънките на нещо, което приличаше на експлодирала персийска котка.