— Имах телохранител, господин капитан — възрази Майлс. — Командир Куин беше с мен.
— Искам да ми обясните точно как сте минали два пъти през охранителната ми система, без да ви забележат. — Галени скръсти ръце на гърдите си и яростно свъси вежди.
— Ами… — Беше изправен пред сериозна дилема. Признанието щеше да пречисти душата му, но можеше ли да предаде Иван? — Излязох с група гости, които си тръгваха от приема, през централния изход. Тъй като носех униформата си от „Дендарии“, часовите явно са решили, че съм един от тях.
— А връщането ви?
Майлс замълча. Галени трябваше да научи цялата истина, за да оправи охранителната си система, но освен всичко друго, самият Майлс не знаеше точно как Иван е измамил видеоскенерите и ефрейтора. Беше заспал, без да го разпита за подробностите.
— Не можете да спасите Ворпатрил, лейтенант — отбеляза капитанът. — Ще се заема с него веднага щом свърша с вас.
— Какво ви кара да смятате, че е замесен Иван? — Майлс се опитваше да спечели време. Да, трябваше да помисли за това още отначало.
Галени го погледна презрително.
— Дръжте се сериозно, Воркосиган.
Майлс си пое дъх.
— Каквото и да е направил Иван, отговорността е изцяло моя. Ако се съгласите да не го обвинявате в нищо, ще го помоля да ви даде пълен отчет за това как е направил пробив в охранителната система.
— Ще го помолите значи, а? — Галени сви устни. — А не ви ли е хрумвало, че лейтенант Ворпатрил стои над вас в тази командна верига?
— Не, господин капитан — отвърна Майлс. — Хм… просто не ми дойде наум.
— Изглежда, на него също.
— Господин капитан, отначало имах намерение да отсъствам за кратко и изобщо не помислих как ще се върна. Тъй като положението се оказа доста по-сложно, разбрах, че трябва да вляза съвсем явно, но когато в два часа през нощта стигнах до посолството, се оказа, че той си е навлякъл изключителни неприятности — стори ми се проява на неблагодарност…
— Освен това — тихо вметна Галени — ви се е сторило, че номерът може да мине…
Майлс потисна неволната си усмивка.
— Иван е абсолютно невинен. Обвинете мен, ако искате, господин капитан.
— Благодаря за любезното разрешение, лейтенант.
Майлс най-после избухна.
— По дяволите, какво искате от мен? „Дендарии“ са също толкова бараярски войници, колкото и всеки друг в униформата на императора, даже да не го съзнават. Аз нося отговорност за тях. Не мога да пренебрегна неотложните им нужди, дори за да играя ролята на лейтенант Воркосиган.
Галени рязко повдигна вежди.
— Да играете ролята на лейтенант Воркосиган ли? Че вие за кого се смятате?
— Аз съм… — Майлс замълча. Внезапно му се зави свят, сякаш падаше с повреден асансьор. За миг дори не успя да разбере въпроса.
Капитанът се намръщи.
— Губите връзката, нали? — меко попита той.
— Аз съм… — Майлс безпомощно разпери ръце. — Когато съм адмирал Нейсмит, аз трябва да изпълнявам задълженията му. Обикновено не се налага толкова често да сменям ролите си.
Галени повдигна глава.
— Но Нейсмит не съществува. Сам го казахте.
— Хм… така е, господин капитан. Нейсмит не съществува. — Майлс си пое дъх. — Но задълженията му са съвсем реални. Трябва да ми позволите да ги изпълнявам.
Изглежда, Галени не съзнаваше, че с постъпването на Майлс под негово командване хората му са се увеличили не с един, а с пет хиляди. И все пак, ако го проумееше, дали нямаше да започне да се бърка в работата на „Дендарии“? Майлс стисна зъби. Внезапно го прониза пареща болка. Ревност? „Моля Те, Господи, нека продължава да си мисли, че «Дендарии» са моя лична работа…“
— Хм. — Капитанът потърка челото си. — Да, добре… междувременно, когато трябва да изпълнявате задълженията на адмирал Нейсмит, първо ми се обаждайте, лейтенант Воркосиган. — Той въздъхна. — Смятайте, че сте на изпитателен срок. Щях да ви поставя под домашен арест, но посланикът специално нареди да присъствате на следобедния прием. И помнете, че бих могъл да повдигна срещу вас сериозни обвинения. В нарушаване на заповед например.