— Това… това ми е съвсем ясно, господин капитан. Хм… ами Иван?
— За него ще видим. — Галени поклати глава, очевидно замислен за Ворпатрил. Майлс не можеше да го обвинява.
— Слушам, господин капитан. — Засега не можеше да направи нищо повече.
— Свободен сте.
„Страхотно — сардонично си каза Майлс на излизане от кабинета. — Първо ме мислеше за непокорен. Сега просто ме смята за луд. А може и да съм.“
Следобед посолството даде прием, последван от вечеря в чест на визитата на Бабата на Лейруба. Бабата, наследствен държавен глава на планетата, съчетаваше политически и религиозни функции. След поклонението си в Мека той се беше върнал в Лондон, за да вземе участие в преговорите за право на преминаване на групата планети от Западния ръкав на Орион. В центъра на този възел се намираше Тау Кит, а Комар го свързваше с два основни маршрута и следователно въпросът попадаше в сферата на интереси на Бараяр.
На Майлс се падна да забавлява една от четирите жени на Бабата. Не бе сигурен дали да я класифицира като ужасна старица — нейните блестящи кафяви очи и гладки шоколадови длани бяха прелестни, но останалите части от тялото й бяха увити в кремава коприна със златна бродерия по краищата, която загатваше красива заобленост — или като много примамлив дюшек.
Не можеше да прецени и интелигентността й, тъй като тя не знаеше английски, френски, руски и гръцки, а той не говореше нито лейрубски, нито арабски. За съжаление, кутията с електронни слушалки-преводачи по погрешка беше отнесена на неизвестен адрес в отсрещния край на Лондон и половината от присъстващите дипломати можеха само да гледат гостите си и да им се усмихват. Майлс и съпругата на Бабата общуваха главно с жестове — „сол, госпожо?“ — и той на два пъти я накара да се разсмее. Искаше му се да знае защо.
Още по-неловко стана, когато преди да успеят да отменят речите след вечерта, някакъв задъхан куриер все пак донесе слушалките. Последваха няколко изявления за пресата на различни езици. Две от другите съпруги на Бабата отведоха неговата придружителка и той се запъти обратно към приема на бараярския посланик. Докато заобикаляше една алабастрова колона, поддържаща сводестия таван, Майлс се сблъска с журналистката от „Евронюз Нетуърк“.
— Mon Dieu, това е дребният адмирал! — весело възкликна тя. — Какво правите тук?
Без да обръща внимание на мъчителния вик, който отекваше в главата му, Майлс учтиво я попита:
— Моля, госпожо?
— Адмирал Нейсмит. Или… — Тя забеляза униформата му и очите й любопитно проблеснаха. — Това да не е някаква секретна наемническа операция, адмирале?
Изтекоха няколко секунди. Очите на Майлс се разшириха, ръката му се плъзна към шева на панталона му, където нямаше оръжие.
— Боже мой — с искрен ужасен рече той, — да не би да искате да кажете, че са видели адмирал Нейсмит на Земята?
Журналистката повдигна брадичка и иронично сви устни.
— Във вашето огледало.
Дясната му ръка все още бе бинтована. „Не съм се изгорил, госпожо — отчаяно си помисли Майлс. Порязах се, докато се бръснех.“
Той застана мирно, тракна с токовете на лъскавите си ботуши и официално й се поклони. После каза с горд, суров глас с бараярски акцент:
— Грешите, госпожо. Аз съм лорд Майлс Воркосиган от Бараяр. Лейтенант от Имперската служба за сигурност. Не че не се стремя към чина, който споменахте, но ми е малко рано за него.
Тя мило се усмихна.
— Възстановихте ли се от изгарянията си, господине?
Веждите му се повдигнаха — не, не трябваше да привлича вниманието.
— Нейсмит е пострадал от изгаряне, така ли? Лично ли го видяхте? Кога? Може ли да поговорим за това? Този човек представлява огромен интерес за бараярската Служба за сигурност.
Репортерката го измери с поглед.
— Така смятам и аз, тъй като вие сте една и съща личност.
— Елате, елате насам. — Как щеше да се измъкне сега? Той я хвана за лакътя и я поведе към един уединен ъгъл.
— Разбира се, че сме еднакви. Адмирал Нейсмит от наемниците на „Дендарии“ е мой… — „Незаконороден близнак? Не, не става.“ Внезапно светлината не само го осени — тя го връхлетя като ядрен взрив. — Мой клонинг.
— Какво? — Увереността й се пропука и вниманието й се прикова към него.
— Мой клонинг — по-твърдо отвърна той. — Необикновено създание. Макар че не сме в състояние да го докажем, ние смятаме, че той е резултат от сетаганданска секретна операция, която жестоко се е объркала. Във всеки случай, сетаганданците определено са способни да го постигнат. Военните им генни експерименти направо ще ви ужасят. — Майлс замълча за миг. Последното си беше самата истина. — Между другото, коя сте вие?