— Лиз Валери. — Тя му показа журналистическия си куб. — „Евронюз Нетуърк“.
Самият факт, че му се представя, потвърди избора му.
— Аха — Майлс отстъпи крачка назад, — от пресата. Нямах представа. Извинете ме, госпожо. Не би трябвало да разговарям с вас без разрешение от началниците си.
И той понечи да се отдалечи.
— Не, почакайте… хм, лорд Воркосиган. Хм… да не сте роднина на онзи Воркосиган?
Майлс отметна глава и се опита да си придаде строг вид.
— Баща ми е.
— О! — възкликна журналистката. — Това обяснява всичко.
„И аз така си помислих“ — самодоволно си каза той и продължи да отстъпва. Лиз Валери обаче се залепи за него като пиявица.
— Не, моля ви… ако не ми разкажете, ще се наложи сама да проуча въпроса.
— Ами… — Майлс се замисли. — От наша гледна точка, информацията е доста стара. Предполагам, че мога да ви кажа някои неща, тъй като се отнасят лично до мен. Но не за публично разпространение. Трябва да ми дадете думата си.
— Думата на бараярски ворски лорд е закон, нали? — отвърна тя. — Никога не разкривам източниците си.
— Добре — кимна Майлс и се престори, че приема това за обещание, макар репортерката да не бе казала нищо подобно. Той придърпа два стола и седнаха настрани от пътя на робосервитьорите, които разчистваха останките от банкета. Майлс се прокашля и започна:
— Биологичното създание, което се нарича адмирал Нейсмит, е… навярно най-опасният човек в галактиката. Интелигентен и решителен. И сетаганданската, и бараярската секретна служба безуспешно са се опитвали да го убият. Започнал е да строи военна база на своите наемници от „Дендарии“. Все още не са ни известни дългосрочните му намерения за неговата армия, освен че трябва да има такива.
Валери скептично вдигна показалец до устните си.
— Когато разговарях с него, той ми се стори много симпатичен. При онези обстоятелства естествено. Определено храбър човек.
— Да, това е неговият гений! — извика Майлс, после реши, че е по-добре да сниши глас. — Неговият чар. Сетаганданците сигурно са имали необикновени планове за него, ако изобщо са го създали те.
— Почакайте — отвърна тя. — Казвате, че е истински клонинг, а не само копие на външността ви, нали? В такъв случай трябва да е по-млад от вас.
— Да. Растежът и образованието му изкуствено са били ускорени, очевидно до границите на този процес. Но къде го видяхте?
— Тук, в Лондон. — Журналистката понечи да прибави още нещо, после замълча. — Но вие казахте, че Бараяр се опитва да го убие, така ли? — Тя се отдръпна. — Струва ми се, че е най-добре да ви оставя сами да го търсите.
— О, вече се отказахме — засмя се Майлс. — Сега просто го следим. Неотдавна обаче изчезна, нали разбирате, което прави нашата Служба за сигурност изключително нервна. Явно трябва да е бил замислен с цел да ме подмени и да организира заговор срещу баща ми. Но преди седем години той избяга от създателите си и започна да работи сам. Ние — Бараяр — знаем доста неща за него. Двамата прекалено много се различаваме, за да се опита да заеме моето място.
Валери внимателно го погледна.
— Би могъл. Наистина би могъл.
— Почти — мрачно се усмихна Майлс. — Но ако застанем един до друг, ще видите, че съм близо два сантиметра по-висок от него. В късното си юношество продължих да раста. Хормонално лечение… — Изобретателността му скоро щеше да се изчерпи.
— Сетаганданците обаче все още се опитват да го убият. До този момент това е най-убедителното доказателство, че наистина е тяхно творение. Очевидно знае прекалено много за нещо. Умираме да научим какво точно. — Той й отправи ужасно фалшива очарователна усмивка. Репортерката се отдръпна още повече.
Майлс гневно стисна юмруци.
— Най-противното в този човек е неговото нахалство. Поне можеше да си избере друго име, но той се перчи с моето. Сигурно е свикнал с него, когато са го обучавали да се държи като мен. Говори с бетански акцент, приел е бетанското моминско име на майка ми, бетанската мода — и знаете ли защо?
„Защо, защо, защо?…“
Тя безмълвно поклати глава.
— Защото според бетанския закон за клонингите той е мой законен брат, ето защо! Опитва се да си осигури фалшива самоличност. Не съм сигурен каква е причината. Тя може да е ключ към неговата слабост. Все трябва да има слабо място, някаква пролука в бронята му… — „Освен наследствената лудост, разбира се. — Леко задъхан, Майлс замълча. — Нека си мисли, че се мъча да потисна гнева, а не ужаса си.“