Слава Богу, посланикът му махна с ръка от отсрещния край на залата. Неговият кортеж се събираше и се готвеше да си тръгва.
— Извинете ме. — Майлс се изправи. — Трябва да ви оставя. Но, хм… в случай, че пак срещнете фалшивия Нейсмит, ще съм ви извънредно признателен, ако се свържете с мен в бараярското посолство.
„Pour quoi?“ — помръднаха устните й и тя стана предпазливо. Майлс й целуна ръка, завъртя се кръгом по войнишки и се отдалечи.
Трябваше да се сдържи да не се затича след посланика. Гений. Истински гений. Защо досега не се беше сетил за това идеално прикритие? Шефът на Имперската служба за сигурност Илян щеше да го хареса. Даже Галени навярно щеше да се поободри.
ГЛАВА 5
В деня, в който за втори път пристигна куриер от секторния щаб, Майлс се барикадира в коридора пред кабинета на капитан Галени и с огромно усилие на волята не изблъска куриера, докато той излизаше, а си наложи да го изчака секунда и чак след това се втурна вътре и се изправи пред бюрото на Галени.
— Господин капитан…
— Да, да, лейтенант, зная — ядосано отвърна Галени и му даде знак да почака. Възцари се тишина и на видеоплочата се заредиха безкрайни страници. Накрая капитанът вдигна глава и свъси вежди.
— Господин капитан? — настойчиво повтори Майлс.
Все още намръщен, Галени се изправи и посочи пулта.
— Вижте сам.
Майлс прочете информацията два пъти.
— Господин капитан… тук няма нищо.
— И аз така забелязах.
— Нито кредитен превод, нито заповеди, нито обяснение — абсолютно нищо. Изобщо не се споменава за мен. Чакахме цели двайсет дни за нищо. За това време можехме да отидем пеша до Тау Кит и да се върнем. Истинска лудост! Това просто не е възможно!
Галени замислено се подпря на бюрото си и се втренчи във видеоплочата.
— Невъзможно ли? Не. И преди са се губили заповеди. Бюрократични издънки. Важни данни, пратени на друг адрес. Спешни искания, очакващи някой да се върне от отпуска. Случват се такива неща.
— Но не са се случвали с мен — изсъска през зъби Майлс.
Галени повдигна едната си вежда.
— Вие сте арогантен Вор. Но може би сте прав. Такива неща едва ли биха се случили с вас. С всеки друг, да. Но не и с вас. Разбира се — почти се усмихна капитанът, — винаги има пръв път.
— Вече се случва за втори — отбеляза Майлс, подозрително впери поглед в Галени и едва успя да сподави напиращите в гърлото му обвинения. Дали това не бе някаква буржоазна комарска идея за майтап? Щом заповедите и кредитите ги нямаше, трябваше да са били отклонени по пътя. Освен ако изобщо не бяха пращани никакви запитвания. Освен думата на Галени, не разполагаше с други доказателства. Ала капитанът едва ли щеше да рискува кариерата си, само за да подлее вода на свой подчинен. Не че заплатата на бараярски капитан щеше да е голяма загуба, както отлично знаеше Майлс.
Не можеше и да се сравнява с осемнайсет милиона марки.
Очите му се разшириха и той стисна зъби. За беден човек, човек, чието семейство е изгубило цялото си огромно богатство, например по време на завоюването на Комар, осемнайсет милиона марки наистина бяха невероятно изкушение. Рискът си струваше. В крайна сметка, какво знаеше той за Галени? През двайсетдневното им познанство капитанът не беше обелил нито дума за живота си.
— Какво ще правите сега, господин капитан? — напрегнато попита Майлс. Галени разпери ръце.
— Ще пратя ново допитване.
— Ново допитване. И само толкова ли?
— Не мога да извадя вашите осемнайсет милиона марки от джоба си, лейтенант.
„О, нима? Ще видим…“ Трябваше да се махне оттук, да напусне посолството и да се върне при „Дендарии“. При флота, където бе оставил своите опитни специалисти по събиране на информация да седят със скръстени ръце, докато той си губеше времето… Ако Галени наистина го беше измамил, в галактиката нямаше да има достатъчно дълбока дупка, за да се скрие със своите откраднати осемнайсет милиона марки.
Капитанът се изправи и го изгледа с присвити, блуждаещи някъде далеч очи.
— Всичко това е пълна загадка… — Той замълча, после тихо прибави, сякаш на себе си: — А аз не обичам загадките.
Дързък… хладнокръвен… Майлс неволно изпита възхита от способността му майсторски да се преструва — тя почти се изравняваше с неговата. И все пак, ако Галени бе взел парите, защо отдавна не беше изчезнал? Какво още чакаше? Някакъв сигнал, за който Майлс нямаше представа? О, щеше да открие, да, щеше да открие.
— Още десет дни — каза той. — Още цели десет дни.