— Тогава лично за вас. Няма да споменаваме за настоящите ви операции. Как сте стигнали дотук? Как са ви клонирали и защо — вече зная кой. Първите ви спомени. Разбрах, че сте бил подложен на ускорен растеж и обучение под хипноза. Какво ще кажете за това? И така нататък.
— Беше много неприятно — лаконично отвърна Майлс. Идеята за такъв репортаж наистина го изкушаваше, ако не се взимаше предвид фактът, че след като Галени го изкормеше, Илян щеше да нареди да го препарират и да го закачат на стената. А и Валери му харесваше. Нямаше никакъв проблем чрез нея да пусне в ефир една-две полезни измислици, но прекалено близката връзка с него — той погледна към полицейския екип, който ровеше из останките на гравитокамиона — можеше да е опасна за здравето й. — Хрумна ми нещо по-добро. Защо не направите материал за незаконното клониране?
— Вече е правен.
— Но въпреки това бизнесът процъфтява. Очевидно не е било достатъчно.
Тя не изглеждаше особено очарована.
— Ако ми съдействате, адмирал Нейсмит, ще можете да ми оказвате известно въздействие. В противен случай… е, вие просто сте новина. Честна игра.
Майлс неохотно поклати глава.
— Съжалявам. Налага се да продължите сама. — Нещо край полицейския гравитокар привлече вниманието му и той каза: — Извинете ме!
Полицаите отвеждаха Ели.
— Не се тревожи, Майлс, и преди са ме арестували — опита се да го успокои тя. — Голяма работа.
— Командир Куин е моя лична телохранителка — каза той на капитана — и изпълняваше дълга си. Нуждая се от нея!
— Шт, Майлс, успокой се — прошепна му Ели. — Иначе може да арестуват и теб.
— Мен! Та аз съм жертвата, по дяволите! Онези двама бандити се опитаха да ме смажат!
— Е, в момента ги пълнят в чували. Не можеш да очакваш властите просто да разчитат на твоята дума. Ще проверят фактите, ще потвърдят нашата версия, после ще ме освободят. — Тя се усмихна на капитана, който видимо омекна. — И полицаите са хора.
— Майка ти не ти ли е казвала никога да не се качваш в кола на непознати? — измърмори Майлс. Но Ели имаше право. Ако вдигнеше шум, на ченгетата можеше да им хрумне да задържат совалката му. Зачуди се дали „Дендарии“ някога ще си получат обратно гранатомета, в момента конфискуван като оръжие на убийството. Зачуди се дали арестуването на основния му телохранител не е първата фаза от сложен заговор срещу него. Зачуди се дали корабната му лекарка има психоактивни лекарства за прогресивно усилваща се параноя. Дори да имаше, навярно щеше да се окаже алергичен към тях. Той изскърца със зъби и дълбоко си пое дъх.
Към хангара се приближаваше двуместна минисовалка на „Дендарии“. Това пък какво беше? Майлс си погледна часовника и видя, че е изгубил на космодрума близо пет часа от скъпоценното денонощие. След като вече знаеше колко е часът, разбра и кой е пристигнал и ядосано изруга. Ели използва момента, за да накара полицейския капитан да побърза, като на прощаване успокоително му махна с ръка. Репортерката, слава Богу, бе отишла да интервюира ръководството на космодрума.
Педантично спретната, с лъснати обувки и поразителна в най-хубавата си сива униформа, лейтенант Боун слезе от совалката и се приближи до неколцината мъже, които стояха до рампата.
— Адмирал Нейсмит? Готов ли сте за нашата среща… О, Божичко…
Той й се усмихна. Лицето му беше покрито с мръсотия, косата му лепнеше по окървавеното чело, яката му бе подгизнала от кръв, куртката и панталоните му бяха раздрани.
— Бихте ли купили използван джобен дреднаут от такъв човек? — весело я попита Майлс.
— Няма да се получи — въздъхна тя. — Банката, с която работим, е много консервативна.
— И няма чувство за хумор, така ли?
— Не, щом се отнася за парите й.
— Ясно. — Той преглътна няколко саркастични забележки — бяха прекалено близо до истерия. Прокара пръсти през косата си, потръпна и внимателно попипа временната си превръзка. — Всичките ми други униформи са в орбита — а не горя от желание да отида на пазар в Лондон без Куин. Поне не в момента. Освен това лекарката трябва да прегледа рамото ми, нещо не е наред… — „Пулсира от мъчителни болки, ако трябва да съм по-конкретен“. — А и имам някои нови сериозни съмнения за това къде са отишли кредитите, които трябваше да ни преведат.
— О? — веднага застана нащрек счетоводителката.
— Отвратителни съмнения, които искам да проверя. Добре — въздъхна той и се предаде на неизбежността, — отложете срещата ни с банката. Уговорете се за утре, ако е възможно.
— Слушам, господин адмирал. — Лейтенант Боун отдаде чест и се отдалечи.