— И още нещо! — извика след нея Майлс. — Няма нужда да споменавате защо съм възпрепятстван, нали?
— Не съм си го и помисляла — увери го тя.
Когато се върна на борда на „Триумф“ и отиде в лазарета, корабната лекарка го прегледа и установи едва забележима пукнатина на лявата му лопатка. Диагнозата ни най-малко не го изненада. Лекарката го подложи на електростимулация и постави на лявата му ръка извънредно неудобна пластмасова шина. Майлс се противеше, докато тя не го заплаши да обездвижи цялото му тяло. Веднага щом се погрижи за охлузването на тила му, той се измъкна навън, защото се боеше, че очевидните медицински достойнства на идеята могат да й харесат.
След като се изкъпа, Майлс потърси капитан Елена Ботари-Джесек, една от тримата в „Дендарии“, които знаеха истинската му самоличност, наред с нейния съпруг и главен инженер на флота комодор Баз Джесек. Всъщност Елена навярно знаеше за Майлс също толкова, колкото и самият той. Тя бе дъщеря на покойния му телохранител и двамата бяха израснали заедно. Беше станала негов офицер по личната му заповед още когато създаде „Дендарии“ или по-скоро когато ги завари да се въргалят без работа — както човек предпочиташе да нарича хаотичното начало на тази ужасно проточила се секретна операция. Но Елена бе станала истински офицер с пот, смелост и усърдно учение. Тя притежаваше отлична способност за съсредоточаване и непоколебима вярност. Майлс се гордееше с нея така, сякаш сам я беше създал. Другите му чувства към Елена бяха негова лична работа.
Когато Майлс влезе в каюткомпанията, тя го поздрави с нещо средно между махване с ръка и отдаване на чест, после му се усмихна. Той й кимна, седна до масата и каза:
— Имам секретна задача за теб.
Тъмните й очи любопитно проблеснаха. Късата й черна коса плътно обрамчваше лицето й — светла кожа, не точно красиви, но изящни черти, изваяни като на хрътка. Майлс погледна надолу към отпуснатите си върху масата мръсни ръце, за да не потъне във фините заоблености на лицето й. Завинаги.
— Хм… — Той се огледа и забеляза двама заинтригувани техници, седнали недалеч от тях. — Съжалявам, момчета, разговорът е поверителен. — И посочи с палец вратата. Двамата се усмихнаха, взеха кафетата си и ги оставиха сами.
— Каква секретна задача? — попита тя, като отхапа от сандвича си.
— Не трябва да знае никой — нито „Дендарии“, нито бараярското посолство на Земята. Особено посолството. Искам да си купиш билет за възможно най-бързия пътнически кораб до Тау Кит и да занесеш съобщение от лейтенант Воркосиган до секторния щаб на Имперската служба за сигурност в тамошното посолство. Моят бараярски командир на Земята не знае, че те пращам, и бих искал да не научава.
— Не… не изгарям от желание да влизам в контакт с бараярската командна структура — отвърна Елена. Този път бе неин ред да сведе очи към ръцете си.
— Зная. Но тъй като става дума и за двете ми самоличности, трябва да си или ти, или Баз, или Ели Куин. Лондонската полиция арестува Ели, а няма как да пратя мъжа ти — някой побъркан служител на Тау Кит може да се опита да го задържи.
Тези думи я накараха да го погледне.
— Защо Бараяр не свали обвинението в дезертьорство срещу Баз?
— Направих всичко възможно. Струваше ми се, че почти съм успял да ги убедя. Но после Саймън Илян реши да остави заповедта за арест висяща. Не го издирват, но при извънредни ситуации това ще му помогне да окаже по-силно въздействие върху Баз. А и така прикритието на „Дендарии“ като абсолютно независима организация получава допълнително потвърждение. Според мен Илян не постъпи правилно и дори му го казах, но той ми нареди да си затварям устата. Някой ден, когато аз издавам заповедите, ще се погрижа да отменят тази заповед.
Тя повдигна вежди.
— При сегашния ти лейтенантски чин може доста да почакаме.
— Баща ми е много чувствителен на тема връзки, капитане. — Майлс й подаде запечатания диск, който от известно време побутваше с една ръка по масата. — Искам да го предадеш лично на старшия военен аташе на Тау Кит комодор Дестанг. Не използвай посредници, защото имам отвратителното предчувствие, че бараярският куриерски канал между двете посолства не е сигурен. Струва ми се, че проблемът е на Земята, но ако греша… Господи, надявам се да не е самият Дестанг.
— Май изпадаш в параноя, а? — загрижено попита Елена.
— И положението се влошава с всяка минута. Не забравяй, че съм потомък на лудия император Юри. Постоянно се чудя дали не започвам да страдам от неговото заболяване. Човек може ли да се побърка от страх, че изпада в параноя?