Тя мило се усмихна.
— Ако някой може, това си ти.
— Хм. Е, точно тази параноя е класическа. В съобщението до Дестанг използвах по-мек език — най-добре да го прочетеш преди да се качиш на кораба. В края на краищата, какво би си помислила за млад офицер, който е убеден, че началниците му се опитват да го премахнат?
Елена наклони глава настрани и отново повдигна вежди.
— Точно така — кимна Майлс. Той забарабани по масата с показалец. — Целта на пътуването ти е да проверим хипотезата — това е само хипотеза, подчертавам — че нашите осемнайсет милиона марки не са пристигнали, защото са изчезнали по пътя. Най-вероятно в джобовете на скъпия капитан Галени. Все още не разполагам с убедително доказателство като например внезапното изчезване на Галени, а при такова обвинение е най-добре млад и амбициозен офицер като мен да не допуска грешки. В доклада си развивам още четири теории, но тази ми се струва най-правдоподобна. Трябва да установиш дали щабът изобщо е изпратил парите ни.
— Не ми изглеждаш убеден. Изглеждаш ми нещастен.
— Да, това навярно е най-неприятната възможност. Но в нейна подкрепа има изключително логични аргументи.
— Например?
— Галени е от Комар.
— Голяма работа. Толкова по-вероятно да се окажеш прав.
„За мен е голяма.“ Майлс поклати глава. В крайна сметка, какво значение имаше бараярската политика за Елена, която се беше заклела никога вече да не стъпи на омразната си родна планета?
Тя сви рамене, изправи се и прибра диска в джоба си.
Майлс не се опита да я улови за ръцете. Не направи нито едно движение, което да постави и двама им в неловко положение. Стари приятели се намираха по-трудно, отколкото нови любовници.
„О, моя най-стара приятелко!“
Все още. Завинаги.
ГЛАВА 6
Вечеря със сандвич и кафе в каютата си, докато прелистваше докладите за състоянието на флота. Бяха завършили ремонтите на оцелелите бойни спускателни совалки на „Триумф“. И вече бяха платили за тях, уви. Екипажът започваше да скучае. Парите им бяха изчерпани до последния кредит.
Сетаганданците грешаха, горчиво си помисли Майлс. Не войната щеше да унищожи „Дендарии“, а мирът. Ако враговете им проявяха достатъчно търпение, „Свободните наемници от Дендарии“, неговото творение, щеше да се разпадне без външна помощ.
На вратата се позвъни и това го откъсна от черните му мисли. Той се наведе към комуникатора на бюрото си.
— Да?
— Ели е.
Майлс светкавично натисна бутона за отключване.
— Влез! Връщаш се по-рано, отколкото очаквах. Боях се, че за дълго ще останеш там, също като Данио. Или още по-зле — заедно с Данио.
Той завъртя стола си. Когато вратата се отвори, стаята изведнъж му се стори по-светла. Ели отдаде чест и му се усмихна, но очите й изглеждаха уморени.
— Нали ти казах — отвърна тя. — Всъщност наистина стана дума да ме направят своя постоянна гостенка. Държах се мило, оказах им пълно съдействие, опитах се да ги убедя, че не представлявам обществена опасност и че спокойно могат да ме пуснат, но не успях да постигна нищо, докато компютрите им внезапно не удариха джакпота. В лабораторията идентифицираха онези двама мъже, които… убих на космодрума.
Майлс разбираше мимолетното й колебание. Някой друг би избрал по-мъгляв евфемизъм — „гръмнах“, „очистих“ — който да го дистанцира от последствията на действията му. Но не и Куин.
— Нещо интересно, предполагам — окуражи я той.
Говореше спокойно, без никакви емоции. Призраците на враговете не само придружаваха човек до ада. Не, те вечно витаеха край него в очакване най-после този момент да настъпи. Може би резките, които Данио дълбаеше по ръкохватките на оръжията си, в крайна сметка не бяха чак толкова безвкусна идея. Определено бе по-тежък грях да забравиш дори един-единствен убит от теб човек. — Разказвай.
— Оказа се, че и двамата се издирват от закона. Били са… как да се изразя… войници на самостоятелна практика. Професионални убийци. Местни.
Майлс потръпна.
— Мили Боже, какво съм им направил пък аз?
— Съмнявам се, че са имали нещо лично против теб. Почти е сигурно, че ги е наела трета неизвестна страна, макар да ми се струва, че и двамата се досещаме коя е тя.
— О, не! Искаш да кажеш, че сетаганданското посолство ми праща наемни убийци? Всъщност е логично. Галени спомена, че не им достигал персонал. Но това означава… — Той се изправи и възбудено закрачи в каютата. Това означава, че всеки момент могат пак да ме нападнат. Навсякъде и по всяко време. Абсолютно непознати хора без никакъв личен мотив.