— Истински кошмар за охраната ти — съгласи се Ели.
— Полицията не е успяла да открие кой ги е наел, нали?
— Де такъв късмет! Не, поне засега няма нищо. Обаче насочих вниманието им към сетаганданците и отбелязах, че са имали мотив, възможност и начин.
— Добре. Можем ли сами да направим нещо по въпроса за начина и възможността? — Майлс за момент се замисли. — Крайният резултат от опита им, изглежда, показва, че са били малко неподготвени за задачата си.
— От моя гледна точка, методът им за малко щеше да успее — отбеляза тя. — Това обаче предполага, че ограничителен фактор е била възможността. Искам да кажа, че когато слизаш на планетата, адмирал Нейсмит не просто се скрива, колкото и да е сложно да откриеш един човек сред девет милиарда. Той буквално престава да съществува! Има данни, че тези хора няколко дни са обикаляли около космодрума и са те причаквали.
— Хм. — Пребиваването му на Земята окончателно се проваляше. Изглежда, адмирал Нейсмит представляваше опасност и за самия себе си, и за други. Земята беше пренаселена. Ами ако следващия път убийците се опитаха да взривят цяла мотриса в метрото или ресторант, за да постигнат целта си? Едно нещо бе душите на враговете му да го придружат до ада. Ами ако в решителния момент се озовеше до клас първолаци?
— А, между другото, когато бях долу, наистина видях редник Данио — като разглеждаше счупения си нокът, прибави Ели. — След няколко дни ще го изправят пред съда. Моли те да присъстваш.
Майлс изсумтя.
— О, естествено. Потенциално неограничен брой непознати се мъчат да ме очистят, а той иска да се явя в предварително определен час на обществено място. За да могат да се поупражняват в стрелба по неподвижна мишена, несъмнено.
Ели се усмихна и загриза нокътя си.
— Иска някой, който го познава, да даде показания.
— Да дам показания! Ще ми се да знаех къде е скрил колекцията си от скалпове — щях да я покажа на съдията. Социопатичната терапия е измислена тъкмо за хора като него. Не, не. Едва ли би желал свидетел, който наистина го познава добре. — Майлс примирено въздъхна. — Прати капитан Торн. Той е бетанец с космополитен опит, би трябвало да е способен да лъже на свидетелската скамейка.
— Правилен избор — изръкопляска Ели. — Време е да започнеш да прехвърляш някои от задълженията си върху други.
— Постоянно го правя — възрази Майлс. — Например ужасно съм доволен, че поверих личната си безопасност на теб.
Тя махна с ръка и сбърчи лице, сякаш за да отблъсне комплимента преди да се е приземил на местоназначението си. Дали думите му хапеха?
— Реагирах прекалено бавно.
— Напротив, беше достатъчно бърза. — Майлс завъртя стола си към нея. Тя бе разкопчала куртката си и заоблеността на черната й тениска напомняше на абстрактна скулптура. Ароматът й — не на парфюм, а просто на жена — накара кожата му да пламне.
— Мисля, че имаше право — рече Ели. — Офицерите на ходят на пазар в ротния склад…
„Проклятие! — помисли си той. — Тогава го казах само защото бях влюбен в жената на Баз Джесек и не исках да ти го призная… най-добре никога да не го признавам…“
— …защото това наистина им пречи да изпълняват задълженията си. Наблюдавах те, докато се приближаваше към нас на космодрума, и за няколко минути, няколко критични минути, изобщо не мислех за безопасността ти.
— А за какво мислеше? — преди да се намеси разумът му, с надежда попита Майлс. „Освести се, човече, през следващите трийсет секунди можеш да провалиш цялото си бъдеще.“
Тя се усмихна измъчено.
— Чудех се какво си направил с онова тъпо котешко одеяло.
— Оставих го в посолството. Щях да го донеса… — Какво не би дал да можеше да го разстеле върху леглото си и да я покани да седне до него? — Щях да го донеса, но имах да мисля за други неща. Още не съм ти съобщил последната новина за финансите ни. Подозирам… — По дяволите, работата отново се намесваше в този интимен момент, в този провален интимен момент. — По-късно ще ти разкажа за това. В момента искам да поговорим за нас. Трябва да поговорим за нас.
Тя леко се отдръпна и Майлс припряно прибави:
— И задълженията ни. — Ели престана да се отдалечава. Дясната му длан докосна яката на униформата й, разтвори я, плъзна се по гладката, студена повърхност на военните й отличия. Чувстваше се ужасно нервен, така че отдръпна ръката си и я притисна към гърдите си, за да се овладее.
— Аз… имам много задължения, нали разбираш. Нещо като двойна доза. От една страна, задълженията на адмирал Нейсмит, от друга — на лейтенант Воркосиган. После идват задълженията на лорд Воркосиган. Тройна доза.