Веждите й бяха повдигнати, устните й присвити, погледът й въпросителен — свръхестествено търпение, да, тя го чакаше сам да се направи на глупак. Майлс продължи стремглаво да пропада.
— Известни са ти задълженията на адмирал Нейсмит. Но всъщност в момента те са последната ми грижа. Адмирал Нейсмит е подчинен на лейтенант Воркосиган, а той съществува единствено, за да служи на бараярската Имперската служба за сигурност, в която е пратен по мъдростта и милостта на своя император. Е, поне на съветниците на императора. С една дума — на баща ми. Знаеш тази история.
Ели кимна.
— Правилото да няма интимни връзки с никого от своите подчинени може да е валидно за адмирал Нейсмит…
— Чудех се дали онзи… случай в метрото не е бил някаква проверка — замислено рече тя.
Трябваше му известно време, за да проумее думите й.
— Не! — извика Майлс. — Това щеше да е отвратителна низост, подъл и долен номер — не! Не беше проверка. Беше съвсем истинско!
— Аха — отвърна Ели, но не му показа, че я е убедил, да речем, с чувствена прегръдка. В момента чувствената прегръдка щеше да му подейства много успокоително. Ала тя просто продължаваше мълчаливо да го гледа.
— Спомни си, че адмирал Нейсмит не е реален човек. Аз го създадох. И като се замисля сега, съм пропуснал някои важни части.
— О, стига глупости, Майлс. — Ели леко го докосна по лицето. — Какво е това, ектоплазма ли?
— Хайде да се върнем на лорд Воркосиган — отчаяно настоя Майлс, прокашля се и продължи с бараярския си акцент: — Ти почти не си виждала лорд Воркосиган.
Промяната на гласа му я накара да се усмихне.
— Чувала съм те да имитираш този акцент. Очарователен е, макар и доста… хм, нелеп.
— Аз не го имитирам, той си е мой. Всъщност… мисля… — Майлс смутено замълча. — Нося Бараяр в костите си.
Ели повдигна вежди.
— Буквално, доколкото разбирам. Струва ми се, не би трябвало да си им благодарен за това, че са те отровили още преди да се родиш.
— Не са искали да убият мен, а баща ми. Майка ми… — Като се имаше предвид накъде се мъчеше да насочи разговора, навярно щеше да е по-добре да не се задълбочава в неуспешните опити за убийство през последните двайсет и пет години. — Така или иначе, такива неща вече почти не се случват.
— Ами тогава какво беше онова днес на космодрума, уличен балет ли?
— Убийците не бяха пратени от Бараяр.
— Това още не е сигурно — бодро отбеляза Ели.
Майлс отвори уста да отговори и се вцепени от нова, още по-ужасна параноична мисъл. Ако не грешеше, капитан Галени бе изключително хитър човек. „Да речем, че наистина е откраднал парите. Да речем, че е предвидил подозренията ми. Да речем, че е измислил начин да запази и парите, и кариерата си, като ме елиминира. В края на краищата той знаеше точно кога ще съм на космодрума. Бараярското посолство може да наеме професионален убиец също толкова лесно и тайно, колкото и сетаганданското.“
— И за това… ще поговорим по-късно — задавено рече той.
— Защо не сега?
— Защото… — Майлс замълча и дълбоко си пое дъх, — се опитвам да ти кажа нещо друго — вече по-тихо продължи той.
Последва тишина.
— Продължавай — окуражи го Ели.
— Хм, задълженията. Е, както лейтенант Воркосиган носи всички задължения на адмирал Нейсмит, плюс собствените си, така и лорд Воркосиган носи всички задължения на лейтенант Воркосиган, плюс собствените си. Било политически или военни. И, хм… семейни. — Дланта му бе влажна. Той незабелязано я избърса в панталона си. Беше му по-трудно, отколкото си мислеше. Но определено не по-трудно, отколкото на жена, чието лице някога е било изгорено, отново да се изправи пред плазмен огън.
— Думите ти звучат като диаграма на Вен2. „Комплексът от всички групи, които са части от самите себе си“ или нещо подобно.
— Поне така го чувствам — призна Майлс. — Но все някак трябва да го изразя.
— Какво представлява лорд Воркосиган? — любопитно попита тя. — Какво виждаш, когато излизаш от душа и се погледнеш в огледалото? Казваш ли си „Здрасти, лорд Воркосиган“?
„Избягвам да гледам в огледала…“
— Майлс, предполагам. Просто Майлс.
— И какво представлява Майлс?
Той прокара десния си показалец по опакото на неподвижната си лява длан.
— Тази кожа.
— И това е най-външната му обвивка, така ли?
— Предполагам.
— Мили Боже — измърмори Ели. — Влюбила съм се в човек, който се смята за лук.
2
Логическа диаграма, която използва кръгове, за да представи различни групи и връзките помежду им. — Б. пр.