Майлс се изкиска — просто не успя да се сдържи. Но… „влюбила съм се“? Сърцето му окуражително затуптя.
— Това е по-добре от предците ми, които се смятали за… — „Не, по добре да не казвам и това.“
Но любопитството на Ели бе неутолимо — в края на краищата тъкмо затова я беше взел в разузнаването на „Дендарии“, където постигаше такива невероятни успехи.
— Какво?
Майлс се прокашля.
— Твърди се, че петата графиня Воркосиган периодично изпадала в заблудата, че е направена от стъкло.
— И какво се случило с нея? — заинтригувано попита тя.
— Накрая един от ядосаните й роднини я хвърлил и тя се строшила.
— Толкова реална ли е била заблудата?
— Хвърлил я от двайсетметрова кула — нетърпеливо отвърна Майлс. — Виж, не съм отговорен за странните си предци. Даже напротив. Тъкмо обратното. — Той мъчително преглътна. — Разбираш ли, едно от гражданските задължения на лорд Воркосиган е някога, някъде да открие лейди Воркосиган. Бъдещата единайсета графиня Воркосиган. Това се очаква от човек, произхождащ от строго патрилинейна култура, нали разбираш. Известно ти е… — гърлото му сякаш бе пълно с памук и акцентът му постоянно се променяше, — че тези мои, хм, физически проблеми… — Майлс посочи дребното си тяло — са тератогенни. А не генетични. Моите деца би трябвало да са нормални. Факт, който навярно ми е спасил живота, в светлината на традиционното безмилостно бараярско отношение към мутантите. Мисля, че дядо ми не беше съвсем убеден в това, и винаги ми се е искало да можеше да доживее да види децата ми…
— Майлс — нежно го прекъсна Ели.
— Да? — задъхано попита той.
— Говориш адски бързо. Бих могла да те слушам цял час, но се тревожа, когато превъртиш на бързи обороти.
— Нервен съм — призна Майлс и й се усмихна ослепително.
— Да не би това да е закъсняла реакция от следобедния инцидент? — Ели се доближи още малко до него. — Разбирам те.
Той обви дясната си ръка около кръста й.
— Не. Да, хм, може би мъничко. Искаш ли да станеш графиня Воркосиган?
Ели се усмихна.
— Направена от стъкло ли? Не е в моя стил, благодаря. Всъщност обаче, титлата по-скоро звучи като нещо, което върви с черна кожа и лъскави копчета.
Майлс си я представи в такова облекло и му трябваше половин минута, за да открие мястото, където е допуснал грешка.
— Нека се изразя така — продължи той. — Ще се омъжиш ли за мен?
Този път мълчанието продължи повече.
— Мислех си, че се опитваш да ми предложиш да спя с теб — отвърна Ели накрая, — и се присмивах на нервността ти. — Сега не се смееше.
— Не — каза Майлс. — Това щеше да е съвсем лесно.
— Не искаш много, нали? Само напълно да промениш живота ми.
— Добре, че го разбираш. Не става въпрос само за брак. Това си е жива професия.
— На Бараяр. На планета.
— Да. Хм, понякога може и да пътуваме.
Тя замълча, после отвърна:
— Родена съм в космоса. Израснах на междинна станция. През по-голямата част от живота си съм работила на кораби. Времето, което съм прекарала долу, може да се измери с месеци.
— Промяната наистина е огромна — неспокойно призна Майлс.
— А какво ще се случи с бъдещия адмирал Куин, свободния наемник?
— Предполагам… надявам се, че работата на лейди Воркосиган ще й се стори също толкова интересна.
— Чакай да се сетя. Работата на лейди Воркосиган не е свързана с командване на кораб, нали?
— Опасностите, които вървят с такава кариера, биха ужасили дори мен. Майка ми се е отказала от командване на кораб — в Бетанския астрономически проект, — за да отиде на Бараяр.
— Да не би да искаш да кажеш, че си търсиш момиче, което е също като мамчето?
— Трябва да е интелигентна, решена да оцелее на всяка цена и с бързи реакции — тъжно поясни Майлс. — Обратното означава да загине невинен човек. Може би тя, може би и нашите деца заедно с нея. Както ти е известно, телохранителите не са всемогъщи.
Без да откъсва поглед от него, тя тежко въздъхна. Противоречието между ужаса в очите й и усмивката на устните й късаше сърцето му. „Не исках да те нараня… най-доброто, което мога да ти предложа, не трябва да те измъчва… прекалено много ли е… прекалено малко… или прекалено ужасно?“
— О, любов моя — тъжно промълви тя, — ти просто не мислиш.
— Мисля само за теб.
— Значи искаш да ме заточиш за цял живот, прощавай, на някакъв затънтен свят, който едва е излязъл от феодализма, който се отнася с жените като с вещи — или добитък — и който ще ми забрани да използвам научените през последните дванайсет години военни умения — от приземяване на совалка до химични средства за разпит… съжалявам. Аз не съм антрополог, не съм светица и не съм луда.