— Не трябва да ми отговаряш веднага — прошепна Майлс.
— О, трябва, разбира се. Преди да съм омекнала.
„Какво да й кажа? — зачуди се той. — «Ако наистина ме обичаш, с радост ще принесеш в жертва целия си личен живот заради мен?» О, естествено. Тя никога не се жертва. Това я прави силна, силата й ме кара да я желая и ето, че кръгът се затваря.“
— Значи проблемът е Бараяр.
— Разбира се. Коя нормална жена доброволно ще се премести на тази планета? Освен майка ти, очевидно.
— Тя е изключителна. Но… когато се сблъска с Бараяр, планетата се променя. Виждал съм го с очите си. Ти също би могла да си такава въздействаща сила.
Ели клатеше глава.
— Зная си възможностите.
— Никой не знае какви са възможностите му, докато не ги надхвърли.
Тя го погледна.
— Естествено е да разсъждаваш така. Какво те свързва с Бараяр? Позволяваш им да те използват като пионка… Никога не съм разбирала защо просто не избягаш някъде с „Дендарии“. Можеш да го направиш — по-добре от адмирал Озер, дори по-добре от Тънг. И някой ден можеш да станеш император на собствена планета.
— Ще дойдеш ли с мен? — На устните му заигра странна усмивка. — Сериозно ли ми предлагаш да се отправя на поход за завладяване на галактиката с пет хиляди души?
Ели се изкикоти.
— Така поне няма да се наложи да се откажа от командването на флота. Не, всъщност съм съвсем сериозна. Ако толкова искаш да си професионален войник, за какво ти е Бараяр? Наемническият флот участва в десет пъти повече сражения от редовния. Планетите преживяват по една война на поколение, ако имат късмет…
— Или ако нямат късмет — вметна Майлс.
— Наемниците следват войната навсякъде.
— Бараярското върховно командване забеляза този факт. Това е една от основните причини, поради които съм тук. През последните четири години придобих по-голям боен опит, макар и в малък мащаб, отколкото повечето други имперски офицери през последните четиринайсет. — Той прокара показалец по плавната извивка на брадичката й. — Сега разбирам. Ти си влюбена в адмирал Нейсмит.
— Естествено.
— А не в лорд Воркосиган.
— Лорд Воркосиган ме дразни. Той те предава, мили.
Пропастта, която зееше помежду им, се оказваше по-дълбока, отколкото беше мислил. За Ели нереалната личност бе лорд Воркосиган. Той обви пръсти около тила й и усети дъха й, когато го попита:
— Защо позволяваш на Бараяр да те използва?
— Това е планетата, която ме отгледа.
— Не разбирам.
— Просто за мен е много важно да донеса победа на планетата, която ме отгледа. Това е.
— Това е гибелта ти. — Устните й бяха съвсем близо до неговите.
— Ммм.
Ели се отдръпна за миг.
— Мога ли все пак да пораздвижа костите ти? Внимателно, разбира се. Няма ли да си тръгнеш побеснял, че не съм оправдала очакванията ти? Че не съм оправдала очакванията на Бараяр. Не, ти никога…
„Започвам да свиквам. Почти…“
— Трябва ли да се нацупя? Защото не мога да получа всичко? Не съм чак толкова задръстен.
Тя се засмя. Всичко беше наред, щом все още можеше да я разсмее. Щом искаше Нейсмит, щеше да го има. Половин самун хляб за половин човек. Двамата се отпуснаха на леглото и устните им се срещнаха. С Куин винаги бе толкова лесно…
После разговаряха за работа. Майлс не се изненада. Наред със сънливото притискане към тялото й, което го разтапяше до такава степен, че имаше опасност да се излее от леглото, той изслуша остатъка от пълния й доклад за действията на лондонската полиция и на свой ред й разказа за събитията в посолството и за задачата на Елена Ботари-Джесек. А през всички тези години беше смятал, че за такива цели е необходима заседателна зала. Очевидно бе открил неподозирана вселена на алтернативен команден стил.
— Елена ще се върне от Тау Кит най-рано след десет дни — каза той. — И дори тогава няма гаранция, че ще донесе липсващите пари. Особено ако вече са ги пратили. А дотогава флотът на „Дендарии“ ще трябва да остане в орбита. Знаеш ли от какво се нуждаем?
— От нова задача.
— Абсолютно вярно. И преди сме поемали междинни задачи, въпреки че Имперската служба за сигурност е наш постоянен работодател. Това дори им харесва — дава временен отдих на бюджета им. В крайна сметка, колкото по-малко данъци се налага да изстискват от селяните, толкова повече се облекчава работата им на планетата. Цяло чудо е, че досега не са се опитали да превърнат „Свободните наемници от Дендарии“ в доходоносно предприятие. Още преди седмици щях да пратя наши представители да потърсят нова работа, ако ръцете ни не бяха вързани, докато не се оправи тази каша в посолството.