— Жалко, че не можем да използваме флота си на Земята отвърна Ели. — За съжаление, изглежда, че на цялата планета се е възцарил мир. — Ръцете й отпускаха стегнатите мускули на прасците му. Майлс се зачуди дали би могъл да я убеди след това да поработи върху ходилата му. В края на краищата, преди известно време той бе направил същото за нея, макар и в обратната посока. О, щастие, дори нямаше нужда да я убеждава… Майлс размърда пръстите на краката си от удоволствие. Изобщо не беше подозирал, че пръстите му са толкова сексуално чувствителни, докато Ели не му го бе показала. Всъщност изпитваше наслада от цялото си тяло.
— Мозъкът ми е блокирал — каза той. — Чакай да видим. За разлика от мен, флотът на „Дендарии“ няма ангажимент към посолството. Мога да пратя всички ви…
Ели изхленчи. От нейните уста този звук беше толкова странен, че Майлс с риск за мускулен спазъм изви шия и я погледна.
— Просто разсъждавам на глас — извини се той.
— Продължавай тогава.
— От друга страна, заради кашата в посолството, не горя от желание да се лиша от личния си телохранител. Там става нещо лошо. А това означава, че е адски тъпо да висим тук и да чакаме. Добре. Стъпка по стъпка. „Дендарии“. Пари. Работа… хей!
— Какво „хей“?
— Кой казва, че трябва да сключвам договори за целия си флот? Работа. Приходи. Разделяй и владей! Телохранители, компютърни специалисти, всичко може да донесе някакви печалби…
— Банкови обири? — заинтригувано попита Ели.
— Едва си излязла от полицията. Не се отвличай. Но аз разполагам с пет хиляди висококвалифицирани в различни области професионалисти. Това е ресурс с по-висока стойност от „Триумф“. Ще ги пратя да спечелят малко пари!
Седнала по турски върху ходилото му, Ели раздразнено отбеляза:
— От един час се опитвам да отпусна тялото ти, а гледай сега! Всичките ти мускули се стягат направо пред очите ми… Къде са тръгнали пък сега?
— Да вкарам идеята си в действие, къде другаде?
— По това време повечето хора спят… — Тя се прозя и му помогна да открие униформата си в купчината дрехи на пода. Черните им тениски бяха почти еднакви. Тази на Ели се разпозваваше по аромата — отначало Майлс не искаше да й я даде, но после си помисли, че душенето на дамско бельо не подобава на военен. Неизреченият им договор беше ясен: ако искаха да опровергаят идиотската реплика на адмирал Нейсмит, този етап от връзката им трябваше дискретно да свършва на пращ на спалнята.
В началото, когато Майлс се появяваше на щабните заседания на „Дендарии“ с нов договор в ръка, винаги му се струваше, че вижда всичко двойно. Съзнаваше и двете си половини и се опитваше да играе ролята на едностранно огледало между флота и неговия действителен работодател — императора. Това неприятно усещане обикновено бързо изчезваше, когато се съсредоточеше върху задълженията си. Тогава Нейсмит почти изпълваше цялото му същество. Като се имаше предвид енергичната природа на адмирала, „спокойно“ едва ли беше подходящо определение за това състояние — повече се доближаваше до истината думата „непринудено“.
Бе прекарал с „Дендарии“ безпрецедентно продължително време — пет месеца — и този път внезапното завръщане на лейтенант Воркосиган му подейства изключително дестабилизиращо. Разбира се, вината обикновено не беше в Бараяр. Той вярваше в здравината на командната структура, аксиомата, от която произтичаха всичките му действия, стандарта, по който се измерваше успехът или провалът. Но не и сега.
Тази вечер Майлс се изправи в заседателната зала на „Триумф“ пред набързо свиканите шефове на отдели и капитани и го скова неочаквана шизоидна парализа: какво щеше да им каже? „Оставям ви сами, будали такива…“
— За известно време ще ви оставя сами — започна адмирал Нейсмит, изплувал от онази бездна, в която потъваше мозъкът на Майлс. Новината, че има проблем със заплащането по договора им, предизвика очакваното стъписване. Ала по-озадачаваща беше очевидно спокойната им увереност, когато им съобщи, че лично ще разследва случая. Е, от гледна точка на „Дендарии“, това поне компенсираше цялото време, през което бе вкарвал информация в компютъра в бараярското посолство. „Господи — помисли си той, — кълна се, че ще повярват, каквото и да им кажа.“
Но когато ги предизвика, те развихриха фантазията си и го засипаха с идеи за бързо спечелване на пари.