Изпълни го огромно облекчение. В крайна сметка в генералния щаб на флота нямаше тъпаци. Собственият му мозък изглеждаше напълно изчерпан. Надяваше се да е така, защото мозъчните му вериги подсъзнателно работят по бараярския аспект на проблема.
Спа сам и се събуди уморен и схванат. Погрижи се за някои рутинни вътрешни въпроси и одобри седемте най-разумни плана за събиране на пари, разработени през нощта от хората му.
Грижливо се премени в най-хубавите си дрехи — сива кадифена туника със сребърни копчета на раменете, панталони с ослепително бели кантове, най-лъскавите си ботуши — и придружен от лейтенант Боун, отиде в лондонската банка. Ели Куин му осигури охрана от двамата най-едри униформени бойци и няколко цивилни със скенери.
В банката адмирал Нейсмит, извънредно изискан за човек, който не съществуваше, предаде спорните права над боен кораб, който не притежаваше, на финансова организация, която нито се нуждаеше от него, нито го искаше. Както отбеляза лейтенант Боун, поне парите бяха истински. Вместо този следобед да започнат да разпродават флота на парче — счетоводителката бе изчислила точния час, в който щяха да престанат да приемат кредитните карти на „Дендарии“ — крахът щеше да настъпи отведнъж, но някъде в неопределеното бъдеще. Ура!
Когато наближиха бараярското посолство, той отпрати охраната и с него остана само Ели. Двамата спряха пред една врата в подземните тунели, на която висеше табелка с надпис: „ТОКСИЧНА ОПАСНОСТ: ЗАБРАНЕНО ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА.“
— В момента сме под скенерите — предупредително отбеляза Майлс.
Тя притисна показалец към устните си и се замисли.
— От друга страна, когато влезеш, можеш да откриеш, че се е получила заповед да се върнеш на Бараяр и аз да не те видя цяла година. Или никога.
— Ще откажа… — започна той, но Ели го целуна и го спаси от глупостта, която се канеше да изрече. — Добре. — Майлс се усмихна. — Ще поддържам връзка, командир Куин.
Тя застана мирно, кимна иронично, отдаде импресионистична версия на чест и си тръгна. Майлс въздъхна и отвори вратата с отпечатъка на дланта си.
Зад втората врата го очакваше Иван Ворпатрил — усмихваше се принудено и пристъпваше от крак на крак. О, Господи, сега пък какво? Бе прекалено много да се надява просто да му се ходи до тоалетната.
— Радвам се, че се върна, Майлс — каза Иван. — Тъкмо навреме.
— Не исках да наруша заповедта. Може пак да ми се наложи. Не че има вероятност да получа разрешение, но се изненадах, че след вчерашния инцидент на космодрума Галени незабавно не ме върна в посолството.
— Да, хм, и причината е съвсем проста.
— Нима? — безизразно попита Майлс.
— Вчера капитан Галени напусна посолството. Около половин час след теб. Оттогава никой не го е виждал.
ГЛАВА 7
Посланикът ги въведе в заключения кабинет на Галени. Той криеше нервността си много по-успешно от Иван и само тихо отбеляза:
— Съобщете ми какво сте открили, лейтенант Ворпатрил. Особено ме интересува дали е време да уведомя местните власти. — Посланикът, който познаваше Дъв Галени от две години, също обмисляше многобройни вероятности. Сложен човек бе изчезналият им капитан.
Иван седна на комуникационния пулт и прегледа служебните файлове в търсене на скорошни бележки, докато Майлс обикаляше стаята с надеждата да открие… какво? Думи, надраскани с кръв на стената на равнището на коленете му ли? Нишка от извънземно растение на килима? Писмо с предложение за среща, написано на парфюмирана хартия? Всичко това беше за предпочитане пред неизвестността.
Иван разпери ръце.
— Няма нищо необичайно.
— Отмести се. — Майлс побутна облегалката на въртящия се стол на Галени, за да накара братовчед си да се изправи и да заеме неговото място. — Изпитвам ужасно любопитство към личните финанси на капитан Галени. Това е златна възможност да се поровя в тях.
— Майлс — развълнувано попита Иван, — не е ли малко, хм, нетактично?
— Прекалено си възпитан, Иване — отвърна Майлс, докато се мъчеше да отвори кодираните файлове. — Как изобщо са те приели в Службата за сигурност?
— Не зная. Аз исках да служа на кораб.
— Нима всички не се стремим към това? — Холоекранът най-после просветна. — Обичам тези земянитски универсални кредитни карти. Толкова са информативни…
— Какво очакваш да откриеш в сметката на Галени, за Бога?
— Ами, на първо място — като тракаше на клавиатурата, измърмори Майлс — ще проверим сумите за последните няколко месеца и ще видим дали разходите му надвишават приходите.