Съвсем скоро получи отговор на този въпрос и разочаровано свъси вежди. Всичко изглеждаше нормално — капитанът дори беше успявал да спестява по малко. Резултатът се оказа отрицателен, уви. Ако бе изпаднал в сериозно финансово затруднение, Галени беше проявил и благоразумието, и способността да не остави след себе си доказателства. Майлс започна да преглежда подробния списък с покупките му.
Иван нетърпеливо се размърда.
— Какво търсиш сега?
— Скрити пороци.
— Как?
— Съвсем просто. Или поне щеше да е, ако… да сравним например сметките на Галени с твоите за един и същ тримесечен период. — Той раздели екрана и повика данните на братовчед си.
— А защо не ги сравним с твоите? — раздразнено понита Иван.
Майлс се усмихна.
— Не съм тук от достатъчно време. Ти си много по-подходящ пример… Леле! Я виж! Копринена нощница, а, Иване? Това е абсолютно противоуставно, нали знаеш.
— Това не е твоя работа — ядосано каза братовчед му.
— Разбира се. Ти нямаш сестра, а нощницата не е в стила на майка ти. Тази покупка говори или за момиче в живота ти, или за травестизъм.
— Обърни внимание, че не е моят размер — с достойнство отвърна Иван.
— Да, ще ти е доста къса. В такъв случай — миньонче. Което познаваш достатъчно добре, за да му правиш интимни подаръци. Виждаш ли колко много неща научих за теб само от една покупка. Между другото, да не е била за Силвет?
— Сега проверяваш Галени, нали? — напомни му Иван.
— Да. Е, какви подаръци купува Галени? — Той прегледа списъка. Не му отне много време: нямаше почти нищо.
— Вино — отбеляза братовчед му. — Бира. Майлс сравни данните с тези на Иван.
— Около една трета от количеството, което си изпил ти за същия период. Но той купува книги-дискове в съотношение трийсет и пет към… само две ли?
Иван неловко се прокашля.
Майлс въздъхна.
— Тук няма момичета. Нито момчета, струва ми се… а? Ти си работил с него цяла година.
— Мм — отвърна Иван. — Попадал съм на един-двама такива в Службата, но… те си имат начини да ти го покажат. Галени не си пада по мъже.
Майлс вдигна поглед към правилния му профил. Да, Иван навярно получаваше предложения и от двата пола. Отпадаше още една възможност.
— Този човек да не е монах? — измърмори той. — Ако се съди по музиката, книгите и бирата, не е андроид, но е… ужасно потаен.
Майлс ядосано затвори файла. След кратък размисъл повика досието на Галени в Службата.
— Аха. Това вече е необичайно. Знаеш ли, че преди да постъпи в Имперската служба за сигурност, капитан Галени е защитил докторат по история?
— Какво? Не, никога не е споменавал, че… — Любопитството на Иван най-после надделя над възпитанието му и той се наведе над рамото на Майлс.
— Докторат по модерна история и политически науки от Имперския университет във Ворбар Султана. Боже мой, виж датите. На двайсет и шест годишна възраст доктор Дъв Галени се е отказал от пост в колежа на Белгрейвия, за да постъпи в академията на Имперската служба за сигурност наред с осемнайсетгодишните хлапета. С кадетска заплата. — Това не приличаше на поведение на човек, който ужасно обича парите.
— А — изненада се Иван. — Когато са ни приемали, той трябва да е бил в горните класове. Завършил е само две години преди нас. И вече е капитан!
— Трябва да е бил един от първите комарци, приети в армията. Само седмици след като са взели решение. И оттогава е направил светкавична кариера. Допълнително обучение — езици, информационен анализ, служба в имперския щаб — и после този чудесен пост на Земята. Дъви явно е всеобщ любимец. — Разбираше причината. Блестящ, образован, либерален офицер — Галени беше жива реклама на успеха на Новия ред. Пример за подражание. Майлс знаеше какво означава да си пример за подражание. Той дълбоко си пое дъх.
— Какво има? — попита Иван.
— Започвам да се плаша.
— Защо?
— Защото цялата тази история придобива фин политически привкус. А всеки, който не се разтревожи, щом нещо бараярско смърди на политика, не е учил… история. — Той изговори последната дума с подчертана ирония. След миг се изгърби на стола и продължи да търси сред файловете.
— Джакпот.
— А?
Майлс посочи.
— Секретен файл. Никой с ранг под имперски щабен офицер няма достъп до него.
— Това означава, че е забранен за нас.
— Не задължително.
— Майлс… — изпъшка Иван.
— Нямам намерение да извърша нищо незаконно — успокои го Майлс. — Засега. Иди да повикаш посланика.