— Да, имам код за извънредни ситуации, с който мога да отворя този файл — призна посланикът, когато Майлс го притисна. — Но се имат предвид извънредни ситуации от рода на избухване на война.
Майлс загриза нокътя на показалеца си.
— Капитан Галени е работил с вас в продължение на две години. Какво е впечатлението ви от него?
— Като офицер или като човек?
— И двете.
— Много съвестен в задълженията си. Необичайното му образование…
— О, значи знаете за това?
— Разбира се. Но това го прави изключително подходящ за работа на Земята. Той има богат опит в обществените контакти, умее да води разговори. Неговият предшественик беше от старата школа. Компетентен, но скучен. Почти… хм… досаден. Галени изпълнява същите задължения, но много по-безупречно. Добрата охрана е невидима, невидимата охрана не смущава моите дипломатически гости и това безкрайно улеснява работата ми. Допринася огромна полза за, хм, събирането на информация. Като офицер, аз съм извънредно доволен от него.
— Какви са недостатъците му като човек?
— „Недостатък“ навярно е силно казано, лейтенант Воркосиган. Той е доста… студен. Забелязах също, че докато разговаря, той научава за вас много повече, отколкото вие за него.
— Ха. — Какъв дипломатичен начин да изрази тази способност на Галени. И като се замислеше за собствените си срещи с изчезналия офицер…
Посланикът се намръщи.
— Смятате ли, че в този файл може да се крие ключът към изчезването му, лейтенант Воркосиган?
Майлс тъжно сви рамене.
— Никъде другаде не открихме нищо.
— Не ми се иска… — провлачи посланикът, вперил поглед в категоричните забрани за достъп на екрана.
— Бихме могли да изчакаме още малко — предложи Иван. — Ами ако просто си е намерил приятелка? Няма много да се зарадва, ако се върне от първата си нощ с жена от години насам и открие, че сме обърнали файловете му с главата надолу.
Майлс позна напевния тон, който показваше, че интелигентният му, макар и муден братовчед маневрира, за да накара някого да изпълни неговото желание. Браво, Иване.
— Когато прекарваш нощта навън, не оставяш ли съобщение къде ще бъдеш и кога ще се прибереш? — попита Майлс.
— Ами, да.
— И не се ли връщаш навреме?
— Един-два пъти съм се успивал — призна Иван.
— Какво се случваше тогава?
— Откриваха ме. „Добро утро, лейтенант Ворпатрил, поръчали сте събуждане.“ — Иван имитира прецизния, сардоничен глас на капитан Галени. Сигурно го цитираше точно.
— Смятате ли, че Галени е от хората, които прилагат различни правила спрямо подчинените си и самите себе си?
— Не — едновременно отвърнаха Иван и посланикът и смутено се спогледаха.
Майлс дълбоко си пое дъх, вирна брадичка и посочи холоекрана.
— Отворете файла.
Посланикът прехапа устни и се подчини.
— Проклет да съм — промълви Иван след няколко минути. Майлс се настани на централното място пред пулта и внимателно зачете. Файлът бе огромен: най-после липсващата семейна история на Галени.
Кръщелното му име беше Давид Гален. От онези Гален, които бяха притежавали прочутия картел за орбитален транспорт, носещ тяхното име, един от най-могъщите олигархични родове, управлявали Комар. Пространствено-времевите изходни пунктове бяха донесли богатството на планетата и от него се бяха развили блестящите й куполни градове, а не от ужасната й, гола и безплодна почва.
Майлс можеше да чуе бащиния си глас, изброяващ точките, които бяха превърнали завоюването на Комар от адмирал Воркосиган в образцова война. „Малко население, съсредоточено в градове с контролиран климат. Нямаше място, където да се организират партизански армии. Никакви съюзници — щом обявихме, че сваляме двайсетте и пет процента от всичко, което минава през техния пространствено-времеви възел, на петнайсет процента, съседите им, които трябваше да им се притекат на помощ, се хвърлиха в обятията ни. Дори не пожелаха да се бият, когато наемниците им видяха срещу какво са се изправили, и подвиха опашки…“
Разбира се, в основата на проблема стояха греховете на комарските лидери от предишното поколение, приели подкуп, за да позволят на нашественическия сетагандански флот да премине през пространството на планетата, за да нападне бедния полуфеодален Бараяр. След двайсет години и реки от кръв сетаганданските бойни кораби се бяха върнали по същия път, по който бяха пристигнали — през „неутрален“ Комар.
Бараярците навярно наистина бяха изостанали, но никой не можеше да ги обвини, че не наваксват бързо. Поколението на дядото на Майлс, дошло на власт в суровите времена на войната със Сетаганда, било твърдо решено никога повече да не допусне такова нашествие. Поколението на баща му се бе заело със задачата да превърне това решение във факт, като осигури на Бараяр пълен и окончателен контрол над комарското пространство.