Стигнаха до сградата на Зет-Пи и Хал, който очакваше видеовръзка за купуването на „Йор Хаус“, слезе. Преди да тръгне към входа обаче, надникна отново през отворената врата и подаде на Ивън някакво листче.
– Това е номерът на мобилния телефон на Тим. Обади му се. Той ще помогне.
3.
Хорган – 10 януари 2008 година
Щедростта на Реймънд Хорган бе като попътен вятър в платната на Пол Янис през цялата му кариера. Стан Сенет, бившият главен заместник на Рей и втори братовчед на Пол, беше уредил първото интервю на Янис при Хорган през 1982 г. и още тогава двамата си допаднаха. След убийството на Дита Рей запази мястото на Пол, докато той подготвяше заедно със Санди Стърн защитата на брат си, и отношенията им не се промениха дори след като Кас се призна за виновен. За всяко решение Рей съветваше хората си: „Винаги си задавайте въпроса дали ще е справедливо, ако обвиняемият беше собственият ви брат.“ Пол нямаше нужда от такова напомняне.
През 1986 година Рей загуби първичните избори от предишния си заместник Нико дела Гуардия и Пол напусна скоро след това, за да стане адвокат по граждански искове. Дори след като слезе от поста главен прокурор обаче, Хорган остана водеща фигура в Демократическата партия. Именно той помогна на Пол при прохождането му в политиката преди десет години, след като (благодарение на две големи дела и най-вече след иска срещу цигарените компании) Янис нямаше нужда да работи освен за удоволствие. Пак той го запозна с местните профсъюзни лидери, а преди четири години осигури с влиянието си гласовете, от които Пол като реформатор се нуждаеше, за да стане водач на мнозинството в сената. Сега Рей бе главен съветник на Пол в кампанията му за кмет.
– Не просто невярно твърдение. А злонамерено изопачаване на истината – цитира Рей дефиницията от наказателния кодекс, която би могъл да използва в евентуалното дело за клевета.
Прехвърлил седемдесетте, Хорган бе толкова червендалест, че лицето му приличаше на домат с бяла коса. С две сменени коленни стави той трудно се движеше и вече дори не се преструваше, че помни имена. Някои го смятаха за закостенял дъртак, но той бе съхранил острия си ум и удоволствието от ловките механизми на властта.
– Можем ли да го докажем? – попита Пол.
– Би трябвало да е лесно. Какви доказателства имат, че си замесен в убийството?
Седнал от другата страна на полираната заседателна маса, Марк Крули, началникът на предизборния щаб на Пол, остави молива си и заяви:
– Длъжни сме да го съдим.
Марк беше тих, целеустремен дребен човечец, генерал в задкулисната армия, която човек не може да види по телевизията. Водеше предизборни кампании из цялата страна вече десет години, като наскоро бе спечелил едно място за Конгреса в Калифорния, която от пет десетилетия беше запазена територия на републиканците. Той си разбираше от работата. Но се интересуваше само от едно: да печели. Сега се беше заинатил. Не понасяше да спори с адвокати – всъщност с когото и да било.
– Трябва да го съдим – повтори.
Пол се престори, че не е чул Крули, който понякога имаше странни идеи кой за кого работи. Обърна се към Хорган:
– Обаче пък ние ще трябва да докажем, че нямам нищо общо с убийството, нали? Доказването на отрицателно твърдение винаги е проблем. Няма как да използваме ДНК резултатите от кръвта на местопрестъплението. Нали сме еднояйчни близнаци.
– Така е – съгласи се Рей. – Но ще направим иск за откриване и така ще докажем, че Хал няма никакви доказателства. Нали?
Тримата седяха в остъклената заседателна зала по средата на предизборния щаб на Пол – две от стените бяха прозрачни. Дизайнът бе дело на Крули. Смяташе, че откритостта внушава подходящо политическо послание – както на хората от щаба, така и на журналистите в редките случаи, когато бяха допускани тук.
Пол обаче не обичаше да разкрива тайните си и не можеше да свикне.
Ако погледнеше през стъклото към работното помещение отвън, човек би си помислил, че кампанията протича безпроблемно. Имаше стотина души, вглъбени в работата си, с изключение на двайсетина всички бяха доброволци. Сградата беше собственост на стар познат на Пол от юридическия факултет, Макс Флорънс, който му бе предоставил безвъзмездно два етажа. Бяха доставили сглобяеми прегради с големи прозорци и приведоха всичко в използваем вид в деня, в който Пол обяви кандидатурата си. Така демонстрира превъзходство над противниците си.
Половината от площта на предизборния щаб бе отделена за набирането на средства. Повечето доброволци седяха на телефонния пулт и разговаряха с потенциални спонсори, чиито имена Пол бе събрал в четири различни кампании. Екипът за работа сред избирателите, вторият по важност, бе разположен точно насреща. Джийн Ориндж и двамата ѝ помощници се смееха за нещо; металната стена зад тях беше покрита с карти на окръга, на които със зелени кабарчета бяха отбелязани седалищата на местните им организации, а с червени – къде партийните активисти са обещали да помагат. Сега, след края на празниците, тя очакваше неколкостотин души да се появят през уикенда, за да броят избирателите. Хората от екипа за връзки с обществеността, настанени встрани, бяха от малкото, които работеха за пари. Том Майли, трийсет и две годишен интернет специалист, и тримата му подчинени, заедно с двамата заместник-мениджъри и политическия секретар, приемаха обаждания от репортери, интересуващи се какво ще каже Пол, след като Хал Кронон официално го обвини в съучастие в убийството на Дита.