Роузин го погледна с присвити очи през дима от цигарата си.
– Броуди, нали?
– Да.
– Как си бе, човек?
Роузин работеше на свободна практика и бе продуцирал няколко документални филма за кабелните мрежи. Казваше, че рамото му е в ужасно състояние от носене на камерата, но иначе имал страхотен живот като професионален воайор. Задната врата на микробуса бе отворена широко и Тим се настани на прашния под до оператора. Поприказваха си двайсетина минути, посмяха се на стари спомени. Както много други, Роузин си спомняше Тим от случая „Делбърт Рукър“. Делбърт беше убил шест учителки и се опита да отвлече поне още четири. Дори бе наел хладилно помещение като ловците и държеше шестте трупа опаковани и окачени вътре. Извън кариерата си на маниакален убиец той бе типичен дребен чиновник и смотаняк. Работеше в транспортното управление – одобряваше разрешителни за товарни превози.
– Изглежда, че не е имал хубави спомени от училище – отбеляза Роузин.
– Така изглежда. Въпреки че нищо такова не каза. Щурмувахме апартамента му със спецотряда. Този тип отвличаше горките жени, набутваше ги в багажника си и после ги завличаше посред нощ до третия етаж увити в брезент. Никой не беше чул или видял нещо. Разбира се, живееше затворен в свой собствен извратен свят – правеше не само снимки, но и аудиозаписи, за да преживява отново всяко убийство. И никога не чистеше. Килимът в дневната беше целият в кръв и косми. Закопчахме го за радиатора в кухнята, докато претърсим. Аз му казвам: „Делбърт, не знаеше ли, че не бива да правиш такива неща?“ Опитвах се да пробия защитата му, ако пледира невменяемост. Обаче той свива рамене и вика: „Те си го просеха.“ Попитах го: „Всичките ли?“ „Просеха си го“ – така виждаше нещата.
След малко Тим попита какво става с Янис. Роузин му каза, че от кабинетите на Пол и София му били казали, че двамата са в отпуск. Никой нямал представа къде е Кас. Не се знаеше кога някой от тях ще се появи, но всички клюкарски канали искали първи да направят репортаж, когато се появят, затова Роузин киснел тук.
Докато двамата си говореха, пред съседната къща спря пощенска кола. Дребна мургава пощальонка, с коркова шапка и униформени къси панталони, очевидно не обичаше да върши работата си пред камера и буквално спринтира до кутията на съседите.
Тим се опита да не издава намеренията си. Изправи се, протегна се и каза, че смятал да раздвижи старите си кокали. Качи се на колата и близо час кара след пощенския автомобил, докато жената не спря да обядва в малка азиатска закусвалня. Когато Тим седна до нея на бара, на едно от многото пластмасови столчета без облегалка, тя крещеше на собствениците нещо на корейски. Беше дребна на ръст, около петдесетте, е красива бакъреночервена коса и широко, открито лице. Стегнатите ѝ прасци се виждаха добре под късите панталонки с тъмнокафява странична ивица. На врата си носеше голям дървен кръст, което Тим не сметна за много добър знак.
Той взе оставения на плота брой от „Трибюн“, престори се, че го разглежда, после остави сто долара на двайсетачки до лакътя ѝ.
Тя погледна парите.
– В никакъв случай.
– Само да поговорим – настоя той. – До кога е спряна пощата на Янис?
Тя продължи да се храни с клечките, навела глава ниско над купичката. Без да се обръща, взе парите и ги прибра в джоба си.
– До понеделник.
– Носили ли сте поща за Кас? Касиан?
– Няколко неща.
– Препращате ли писмата за Пол?
– От миналата седмица.
– На какъв адрес?
Тя се изсмя:
– Да не съм указател? – Все пак затвори очи и добави: – Сентър Сити. Триста, Морган.
– „Морган“ 300?
Тя кимна. Тим не се сещаше какво друго да пита.
В четвъртък сутринта Тим реши да потърси Кас. Имаше един човек, чиито услуги ползваше от време на време, Дейвид Енг, който имаше достъп до социалноосигурителна информация. Не го питаше как успява, но предполагаше, че Дейв познава някого – или някого, който познава някого – в централата на Социалноосигурителната служба на САЩ в Балтимор. Това беше твърде крайна стъпка за Тим и той прибягваше до нея само в отчаяни моменти. Енг вземаше по петстотин долара, които частният детектив трябваше по някакъв начин да прикрие като разходи за бензин. След около час телефонът иззвъня.