– Нищо – каза Енг. Тим никога не го беше виждал лично, знаеше само, че всъщност е чернокож на име Марселъс. За заплащането изпращаше по два попълнени пощенски ордера с празна графа за името на получателя до анонимна пощенска кутия в Айова. – Последното му работно място е в затвора „Хилкрест“. Тази година не е постъпвал другаде.
Кас беше като фантом, но все пак Джорджия и Елойз от старческия дом го бяха виждали през последните няколко месеца.
На връщане към дома на Янис Тим се отби през Клуба на пенсионирания полицай. На бара имаше буркан с мариновани яйца, за които си мислеше поне от два месеца. Цяла вечност беше минала, откакто за последно беше ял такива. Същата компания като предишния път играеше пинакъл – Сташ, Джайлс, типът, който му беше казал, че никога няма да намери Кас, и още трима. По средата на масата имаше купчина двайсет и петцентови монети.
– Всемогъщи Боже! – възкликна Сташ, когато го видя. – Това не е ли един от живите мъртви?
– Привет от страната на зомбитата. – Тим взе стол и седна до него. – Леле, как си заложил толкова пари на такива скапани карти?
Сташ се завъртя рязко и той се изсмя:
– Да си призная, дори не знам правилата. Можете да ме биете и с петунии.
– Още ли душиш наоколо по поръчка на Кронон? – попита Джайлс. – Мислех, че е доволен от постигнатото. Той определено потопи кораба на Поли.
– Опитвам се да изясня някои въпроси повече за себе си, отколкото за някой друг – отговори Тим.
Отиде до бара, остави два долара и изяде две мариновани яйца, после се върна при масата и попита човека, който познаваше съседите на Янис, дали е чул нещо ново за Кас.
– Говорих с Брус, след като ти идва последния път. Казах му, че издирваш Кас.
Тим кимна. Не се опитваше да заблуждава никого, но от начина, по който другият мъж седеше забил поглед в картите си, личеше, че се чувства виновен, загдето го е издал. Беше едър, с голо теме, но бе пуснал малкото си останала коса достатъчно дълга, за да закрие яката му. Изглеждаше свестен, но на Тим му се струваше, че не е бил истински полицай, по-скоро само си е мечтал да стане, и вероятно го приемаха тук, защото повече губеше, отколкото печелеше.
– Каза, че не е виждал Кас – продължи човекът. – Жена му зърнала София на двора преди два месеца и я попитала как вървят нещата, а тя отговорила: „Всички страшно се радваме, че се върна вкъщи.“
– Да – измърмори друг тип, седнал отсреща, – очевидно тя страшно се е радвала.
Около масата избухна смях.
– И без това рано или късно щяха да се разсмърдят – коментира Сташ. – Поли кръшка от години.
Тим отдавна се беше научил да очаква всичко. Като частен детектив бе виждал какво ли не. Но все още имаше изненади.
– Какви са тия глупости? – намеси се Джайлс, който миналия път беше защитил Пол.
– Не са глупости. Знаеш ли Беата Вишневски?
– Да не е някаква роднина на Арчи? – попита Тим.
– Дъщеря му е.
Арчи имаше чин капитан и ръководеше Осемнайсети участък в Норт Енд. От десетилетия се разпространяваха слухове, че от хранилището за иззети улики изчезвали наркотици и пари. Доста адвокати разказваха една и съща история: клиентът им бил заловен с половин килограм наркотик, а го съдеха за сто и петдесет грама. Това само по себе си бе достатъчно, за да вдигне шум в медиите, но досега никой от наркопласьорите не се беше оплакал, че ченгетата крадат част от кокаина му и го продават. Ако това наистина се случваше, а адвокатите бяха почти сигурни в това, капитанът със сигурност беше вътре. В противен случай отдавна щеше да се отърве от негодниците. Но сега това бе минало.
– И тя ли е полицайка? – попита Тим.
– Постъпи в полицейското училище веднага след гимназията с някаква стипендия – обясни Сташ. – Беше доста преди онези далавери да спрат. Иначе е готина мацка. Едра, но стегната. Стана ми партньорка веднага след като завърши. След около шест месеца Кас се призна за виновен и тя направо се побърка. Явно между двамата е имало нещо.
От другата страна на масата един мургав тип направи кръгче с палеца и показалеца на едната си ръка и прокара през него показалеца на другата, сякаш знаеше нещо. Сташ поклати неуверено глава.
– Напусна след няколко години, след като забременя – продължи той. – Омъжи се за един инструктор, който имаше голям проблем с бутилката – Оли някой си. Опитвал се да я бие и, разбира се, като по-трезвена, по-тренирана и по-яка, тя на два пъти го вкарва в болница. Но накрая реши, че животът е твърде кратък. Както и да е, синът на Роди Уинклър живее в същата сграда, където тя се премести. Това е било точно когато Пол започна да бичи кинти. Та това хлапе, синът на Роди, той е адвокат и говореше, че няколко пъти виждал Пол да излиза от апартамента ѝ рано сутрин.