Около два часа по-късно тя влезе през задния вход с дълга бяла престилка и се насочи към тоалетната. Тим я пресрещна.
Тя спря, отвори уста и постави ръка на гърдите си. Заговори бавно, без да го поглежда:
– Господин Броуди. Тим. Знаете, че ви уважавам много, но ако продължавате така, ще се съглася със съпруга си и ще поискам ограничителна заповед.
– Съпругът ти. Кой от двамата? Този, с когото се развеждаш, или другият, за когото ще се омъжиш? Макар че доколкото разбирам, един и същи човек играе и двете роли.
София, бог да я благослови, изобщо не умееше да се преструва. Тя вдигна рязко глава, горе-долу както бе направила по-рано, когато Тим изказа предположението, че е зашила ръката на Лидия. Сега обаче беше ядосана. На лицето ѝ се изписа гневно изражение, каквото досега той не бе виждал. Но това не го изненада. Когато човек реже осакатени крайници, трябва да притежава известна твърдост.
– Мила, никой не иска да ти навреди. Нито на семейството ти. Хал иска само да разбере кой е убил сестра му. Аз също. Колкото до другия маскарад – защо Кас си слага всяка сутрин изкуствена гърбица на носа, това изобщо не ме интересува, наистина. Хал не знае за това. Не е необходимо да научава. Нека да седнем и да ми кажеш какво се случи в нощта, когато беше убита Дита. Знам, че няма да ме излъжеш.
Тя като че ли за момент се замисли над предложението му, но после едва забележимо поклати глава.
– Извинете ме – изсъска и мина покрай него.
„Ще тръгне всеки момент“ – гласеше текстовото съобщение, което се появи на дисплея на мобилния телефон на Ивън. Часът беше малко преди единайсет.
По-рано тя бе проследила Кас, дегизиран като Пол в синия крайслер, от блок 345 до покрития паркинг срещу сградата „Лесюър“. Тя спря на горното ниво. След като го проследи до офиссградата, прекара два часа в едно кафене отсреща, като поработи на лаптопа. След като получи съобщението на Тим, отново влезе в гаража. Докато плащаше на автоматите за паркиране, видя Кас да излиза през въртящата се врата с месингови орнаменти във формата на лилии на „Лесюър“. Държеше мобилния си телефон на ухото и лицето му бе издължено от безпокойство.
Предположенията на Тим се оказаха правилни. Кас носеше син костюм – Броуди беше забелязал, че това е единственото облекло, е което братята Янис се появяват на делови срещи. Нещо по-важно – Тим правилно беше преценил как ще реагира Кас, след като той говори със София. А именно, че ще избяга. Принуден беше. Не можеше да чака полицията да дойде и да му поиска отпечатъци. Присвояването на самоличността на адвокат беше престъпление, което адвокатската колегия щеше да се погрижи да не остане безнаказано.
Ивън изчака в беемвето, докато Кас изтича до крайслера. Пусна една кола да мине между тях на излизане по рампата и се обади на Тим да му каже, че са тръгнали. Той беше на шест пресечки от тях.
Крайслерът излезе на Маршал Авеню и тръгна на север в натовареното движение през Сентър Сити, където автобуси, неправилно спрели камиони и притичващи пешеходци създаваха постоянни препятствия при шофирането. По нейното скромно мнение Ивън беше добра в следенето. При шейсет километра в час винаги можеше да се вмъкне между две коли на една боя разстояние и винаги приветстваше всяка възможност за преследване с по-висока скорост. Автомобилните ралита бяха в дългия списък със занимания, които ѝ се искаше да пробва.
След всичко, което Тим бе казал на София, Кас явно очакваше да го следят и взе съответните мерки. След шест пресечки отби пред хотел „Грешам“, слезе и постоя там десетина минути. Когато Ивън го подмина, говореше с пиколото и гледаше дисплея на телефона си. Когато го погледна в страничното огледало, тя осъзна, че фотографира минаващите коли. Затова Ивън не се върна зад него, а остави Тим да заеме позиция на съседния ъгъл. Той ѝ се обади след няколко минути, за да ѝ каже, че Кас отново е тръгнал.
Когато Ивън пое щафетата, Кас обикаляше малките улички. Двамата с Тим се редуваха, докато той спря в друг покрит паркинг близо до операта. Тим продължи да обикаля отвън, а тя спря на улицата, пусна аварийните и отиде пеша до паркинга. Качи се с асансьора до втория етаж, после слезе по стълбите. Клекна на рампата и видя крайслера да спира на едно място за инвалиди точно до вратата, където се вземаха талоните за таксуване. Кас бе извадил телефона си. Сигурно сравняваше влизащите коли с тези, които беше снимал по-рано.
След десетина минути от асансьора излезе млад мъж и се приближи до Кас. Размениха няколко думи и тогава Ивън се досети кой е младежът: големият син на Пол и София, Майкъл, когото си спомняше от щастливите семейни сцени в предизборните клипове на баща му. След малко Кас му даде нещо и се отдалечи пеша. Майкъл отвори вратата на крайслера и Ивън се досети, че чичо му е дал ключовете. За момент изпадна в паника, защото изгуби Кас от поглед зад един микробус, който тъкмо влизаше в гаража. Уплаши се да не е излязъл пеша. Тръгна бързо към асансьора и след малко го видя в гръб – вървеше спокойно по рампата. На третия етаж се качи в друга кола.