Ивън се обади на Тим, докато Кас излизаше от паркинга.
– Смени колите. Гледай за малък червен хюндай с две врати. Оранжев номер от щата Ню Йорк.
Тим засече новата кола, докато Ивън стигне до своята. Скоро след като си размениха щафетата в следенето, Кас изведнъж даде газ по Гранд Авеню.
– Мисли си, че се е измъкнал – каза тя на Тим по телефона.
Кас мина по моста „Ниъринг“. После на раздвояването на магистрала 843 продължи на север, а не към летището, накъдето тя очакваше да тръгне. Ивън го следваше на около сто и петдесет метра, извън обсега на огледалата му, в една лента по-надясно от неговата и със същата скорост.
След десетина километра Кас зави на запад по шосе 83. Караше доста бързо, с над сто, и Тим се обади да каже, че започва да изостава. На тази възраст трудно вдигаше над деветдесет. След около час бе изостанал с двайсетина километра и започваше да се притеснява, че няма да може да ѝ е от полза.
– Прави ми компания – насърчи го Ивън.
– Предполагам, че отива към Скейджън – отговори той.
Във всички посоки от Тройния град имаше хубави селски райони, но Скейджън, на север, беше най-популярен. За разлика от равнините на запад и юг, там пейзажът беше хълмист, с панорамни гледки към множеството езера. Тим си спомни една статия, според която Пол имал семейна вила там. След като спомена на Ивън, тя също се сети за това. Може би Кас отиваше там.
Хюндаят излезе на шосе 141, което бе обикновен двулентов път.
– Отива към Беритън Локс, мога да се обзаложа – отбеляза Тим.
В последно време много хора пътуваха до Скейджън покрай минаващата през Тройния град река Киндъл, а после по другата главна артерия през града – шосе 831. От тази страна обаче човек все още можеше да отиде на източния бряг на реката е ферибота от Беритън, където Уабаш се вливаше в Киндъл на малък праг, затворен с шлюзове през 30-те години на XX век като част от голям хидромелиоративен проект.
След половин час, когато Ивън пристигна, големият бял ферибот вече чакаше. Дори в петък следобед в края на май нямаше много пътници. Това щеше да се промени след седмица-две, когато училищата в Тройния град излязат във ваканция. През летните уикенди опашката от коли се проточваше над километър и фериботът се пълнеше бързо, което означаваше поне час чакане до следващия курс. Сега обаче, около десет минути преди заминаването в 16.35, все още имаше предостатъчно място. Когато Ивън плащаше таксата, между нея и хюндая имаше шест коли. Тя последва колата на Кас по мостчето в железния търбух на кораба, който винаги ѝ напомняше за кита на Йона. Един служител с флагчета подреждаше колите между очертаните на пода ярки жълти линии. Когато колоната зад Кас се напълни, той слезе от хюндая. Все още беше дегизиран като Пол. Качи се в кафенето, където като повечето пътници щеше да прекара половинчасовото пътуване. В железния трюм мобилните телефони нямаха обхват; дори в кафенето прекъсваше за няколко минути, когато бяха по средата на реката.
След като Кас се скри от погледа ѝ, Ивън изпъна крака. Попита служителя със знаменцата след колко тръгва фериботът.
– След три минути.
Тя се качи на палубата и успя да се свърже с Тим. Нямаше шанс да стигне навреме. Току-що беше отбил по шосе 141.
– Ще изчакам следващия ферибот – каза ѝ той.
Първоначалният план беше да притиснат Кас: „Разкажи ни истината за смъртта на Дига, или ще се обадим веднага в полицията и ще им кажем за фалшивата ти самоличност.“ Смятаха Тим да му го каже, и това все още изглеждаше по-добрият вариант.
– Мен ще ме възприеме просто като Хал в женско тяло – бе признала Ивън. – Много по-голяма вероятност има да се довери на теб.
Знаеха със сигурност, че Кас няма да мърда никъде в близкия половин час. Хюндаят беше блокиран от всички страни.
След малко Ивън почувства движение – фериботът се отдели от брега. Десетина минути бяха нужни, докато шлюзовете повдигнат плавателния съд с десетина метра до нивото на Киндъл и плаването да започне.
Ивън се облегна на парапета и се наслади на слънцето. Беше хубав пролетен ден, с температура около двайсет градуса и високи облаци като дебели бели гълъби. Когато излезеше ветрец, донасяше хладина от реката. Ивън мина през тоалетната, после се върна в колата и до края на пътуването проверява електронната си поща.